Литературното поле през погледа на Борис Минков

Борис Минков е едно от най-авторитетните имена в литературата ни. Автор е на романи и разкази, на книги с литературни изследвания, на учебници, редактор е в сп. "Страница". Той успява с достойнство да "стои" от двете страни  – на писателите и на литературните критици и историци – при което балансът е доста труден. Борис Минков обаче успява и респектира с работата си и в двете посоки. 

В интервю във в. "Култура" на въпрос на Марин Бодаков за каква литературна критика мечтае, той отговаря, че "адекватната критика на един роман може да бъде само друг роман, на една балада – друга балада и т.н. Книга срещу книга, като постепенно противоборството на това "срещу" се снема и от написаното става произведение. Това "срещу", което пада, е единствената територия на творчеството – толкова голяма, че никой не може да я притежава. Произведенията съществуват само в своята взаимна критическа поставеност спрямо другите. 

И това е колкото идеален, толкова и универсален модел за критиката: и най-кратката рецензия (като всеки прочит) набелязва винаги "едно друго произведение" (това, което би могло да бъде), фиксира в крехката си, неустойчива на времето структура едно от неговите безкрайни възможни подобия. Ако човек тръгва към заниманието с критика, като мисли за тези космически неизчерпаеми възможности, тогава няма всекидневно потъване в рутината, няма пустота и принуди. Тогава критиката може да бъде самото мечтаене."

Новата книга на Борис Минков се нарича "Висящите полета на българската литература" и в нея той успява да се приближи максимално до мечтаната критика, за която говори в интервюто. Целта му е тези "висящи полета" да „изпълняват роля на своеобразни (рецептивни) гнезда", "висяща е конструкцията на гнездото, в което гнезди литературната (ни) продукция", казва той. "Висящи съоръжения са мрежите на традицията", както и висене е "самото дълго траене, в което живее изкуството", пише Минков.

Книгата отпраща към желание за свързаност в литературата ни, засичане на тези висящи полета, "прескачане" между произведения и автори, акцент върху тенденции и перспективи. Борис Минков разглежда литературните процеси, като изследва разнообразни връзки и пресичания между класически и съвременни творби, опира се на досегашни проучвания и анализи. 

В книгата литературното поле е видяно като общо, в съвкупност, но и с много възможности за отклонения, които дават нови посоки и поводи за анализиране, за творчески търсения. 

Повече чуйте в разговора с Борис Минков.

Снимки – Мая Любенова и Библиотека "Страница"