Можем ли да служим и на Бога, и на Мамона?

Притчата за безумния богаташ, която се чете по време на Светата литургия през 9-ата неделя след Кръстовден, ни разкрива съдбата на онзи, който си поставя единствена цел в живота – натрупването на земни блага. За разлика от другите живи Божи създания, които удовлетворяват единствено естествените си потребности, човекът е надарен с разум и воля. Те му дават възможност да разсъждава и да избира своя път, а за християнина този път е съпроводен със задължението да се грижи и за духовното си усъвършенстване.

В разказаната от Христос притча е укорен не стремежът за задоволяване на всекидневните нужди, а превръщането им в кумир. Земните блага често служат за задоволяване на порочни наклонности. Често те стават повод и за конфликти между хората. Не предвидливостта за съхранението на тези блага е порицана, а начинът на оползотворяването им. Забравил своя Творец, богаташът издига в сърцето си олтар на Мамона, комуто служи и принася жертви. От свободен човек се превръща в роб на своето богатство.

Заедно с доц. Костадин Нушев, преподавател по Нравствено богословие в Богословския факултет при СУ "Св. Кл. Охридски", разговаряме за това може ли едновременно християнинът да служи на Бога и на Мамона, както и ще обърнем поглед към предстоящия Ден на християнското семейство и младежта.