Калейдоскопичен роман на Алберт Бенбасат за близкото минало

Разказът за детството и юношеството от висотата на годините често пъти бива сантиментален спомен, но романът "Когато големите станат малки" на Алберт Бенбасат е далече от този вид писане. Напротив. Погледът към миналото е с добронамерена ирония, с намигване към случилото се, с ненатрапчиви обобщения – неслучайно е и определението "вехтошарски". 

Всъщност романът не разказва просто носталгични спомени от времето на авторовото детство – той разкрива и социалния, и политическия живот в столицата ни през онези години. А това са 50-те и 60-те, когато социализмът с всичка сила и тоталитарни средства се налага в политиката и в живота на хората. 

Децата и юношите са най-чувствителната част от обществото и именно през този ключ романът успява да разкрие по калейдоскопичен начин и "отвътре" абсурда на социалистическото живеене в онези години. 

"Това е книга спомен, съединяваща с особена обич миналото и настоящето. Книга, в която времето лети по чудат начин, слепвайки частици от преживяното с късове от голямата история, разбъркани след големия взрив от падането на Берлинската стена", пише Тони Николов за романа. Но във времето на "Когато големите станат малки" Берлинската стена е още в зародиш, а 1989 далечен мираж, в който почти никой не вярва.

Чуйте Алберт Бенбасат.

Снимки – Николай Трейман и изд. Колибри

• Проф. Алберт Бенбасат: Цензурата има много лица
• Професор Алберт Бенбасат: Не съществува „култура на безплатността”