Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Троя – блестящият град, за който трябва повече въображение, за да го видим

Троя 1
Снимка: Оля Стоянова

Днес от легендарната Троя не е останало много – на хълма Хисарлък, където се намират останките от древния град, се откриват дебели каменни зидове, дълбоки ровове, мраморни улици, колони, останки от светилища и храмове. Край историческите руини се простират безкрайни градини и обработваеми ниви, а сред крепостните стени растат стари дъбове, смокини и маслинови дървета. Морето някога е било съвсем близо до Троя, на тоновете плодородна кал, които реките са донесли през вековете, са запълнили залива и морето се е отдръпнало с километри от древния град. 

На пръв поглед останките на Троя не са впечатляващи – но Троя е изумителна с това колко много история крие. "Бил е блестящ град, но за да го видим днес ни трябва повече въображение", това ни казва водачът Баръш Токташ, гид към Министерството на културата и туризма в Република Турция, и ни посочва каменните стени на Троя.

Истината е, че древният град Троя, за който разказва Омир в своята "Илиада", до средата на 19-и век все още продължава да е митично място – място на легенди, което не е обвързано с конкретна топография. Всичко това се променя, след като германският археолог и авантюрист Хайнрих Шлиман започва през 1870 г. разкопки в района на хълма Хисарлък, разположен близо до съвременния град Чанаккале в Турция.

Древният град се намира в района на хълма Хисарлък, разположен близо до съвременния град Чанаккале в Турция 

Археолозите днес разказват, че основната заслуга на Хайнрих Шлиман е разкриването на Троя – това е мечтата на живота му, той копае стихийно, бързо достига до различните исторически пластове и също толкова бързо си дава сметка, че е открил нещо голямо – легендарната Троя, за която до този момент се приема, че е била по-скоро мит, отколкото реално съществуващо място. Шлиман обаче е категоричен, че Троя е истинска и историците, колкото и да са скептични и да гледат с недоверие към методите му на работа, постепенно приемат този факт.

Днес археолозите вече не си задават въпроса дали Троя е истинска. Те по-скоро се ядосват на онова, което Шлиман е направил – да, той открива Троя за пред света, но и прокопава дълбок ров по средата на хълма, струпва скалния материал, разбърква историческите пластове, решава, че Омировата Троя трябва да е най-ранният град и пренебрегва по-късните исторически пластове. Това, за което не си дава сметка, е, че тази Троя, която търси, по-скоро се свързва с културните пластове, наречени  Троя VI и Троя VII от средната и късната бронзова епоха, отколкото с по-ранното селище, наречено Троя II.  Но така или иначе Шлиман постига целта си – успява да открие златното съкровище, за което вярва, че наистина е принадлежало на митичния цар Приам. Много по-късно ще се окаже, че съкровището е много по-старо – близо хиляда години по-старо от културата на Омировата Троя. Но това не е важно в онзи момент. По-важното е, че днес Троя е открита за света, а археолозите продължават да работят на терена и да откриват нови истории за разказване. Това ни казва и Баръш Токташ.

"Ако погледнете тази карта, ще видите, че това са различните културни пластове на Троя – първият и вторият. И за съжаление, заради действията на Хайнрих Шлиман, не можете да видите точно третия, четвъртия и петия пласт, защото са много разбъркани. Ще видите шестия и седмия. А седмият пласт е разделен на два сектора – А и Б. И ще видите тук също и осмия и деветия период. И точно сега археолозите казват, че са открили десетия културен пласт, десетия период на града“, разказва Баръш Токташ.

Известният турски археолог проф. Рюстем Аслан, който повече от 30 години работи на разкопките в района, а през последните години е ръководител на научния екип, се шегува, че на това място има толкова история, че на археолозите ще им трябват векове, за да я възстановят.

"Разбира се, ние никога не можем да докажем напълно, че историята на тази Троя е истинска. Никога не можем да докажем напълно, че Омир е бил реален човек. И никога не можем да докажем напълно, че Троянската война е била историческо събитие. Но ако поставите всички изследвания за Омир и археологическите находки и хетските документи, вярвам, че това е ясно и няма друга алтернатива. За мен няма съмнения в съществуването на историческата Троя тук, защото имаме много аргументи и доказателства", казва проф. Аслан, преподавател в Университета в Чанаккале и ръководител на археологическите разкопки на Троя.

Проф. Рюстем Аслан е ръководител на археологическите разкопки 

Разкопките на Троя продължават и до днес. "От 2015 г. продължавам теренните проучвания със съдействието на Министерството на културата и Университета в Чанаккале, като работим с международен екип от различни експерти от европейски страни. И сега има много нови открития, особено за съществуването на Долния град и ние копаем вътре. Открихме всички обекти от Троя 1 и вече имаме Троя 0, защото до преди две години смятахме, че Троя 1 е най-старият град, град от около 3000 г. пр. н. е. Сега вече знаем, че съществува Троя от преди 3500 г. пр. н. е., това е първият град и затова го наричаме Троя 0", разказва още проф. Рюстем Аслан.

Поглед от хълма Хисарлък, където се намират археологическите разкопки на древния град

Снимки – Оля Стоянова
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Григор Цанков - изпълнителен директор на

Еврика! Успешни българи: Надежда Маркова

Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката.  Доскоро са я интересували..

публикувано на 28.04.25 в 17:00

Художничката Петя Илиева в най-луксозния и най-бедняшкия марокански хамам

Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..

публикувано на 27.04.25 в 10:35
Александра Миланова

Александра Миланова е първият български представител в Глобалната младежка академия

България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...

публикувано на 26.04.25 в 09:25
Ивелина Пашова

Как се раждат положителните истории в училище

Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..

публикувано на 25.04.25 в 12:45
доц. Владимир Божилов

Ден на отворените врати организира Физическият факултет на СУ

На 26 април 2025 г. (събота), от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители, деца, студенти, изследователи и граждани. В рамките на събитието посетителите ще могат да видят, че..

публикувано на 25.04.25 в 11:05