Днес от легендарната Троя не е останало много – на хълма Хисарлък, където се намират останките от древния град, се откриват дебели каменни зидове, дълбоки ровове, мраморни улици, колони, останки от светилища и храмове. Край историческите руини се простират безкрайни градини и обработваеми ниви, а сред крепостните стени растат стари дъбове, смокини и маслинови дървета. Морето някога е било съвсем близо до Троя, на тоновете плодородна кал, които реките са донесли през вековете, са запълнили залива и морето се е отдръпнало с километри от древния град.
На пръв поглед останките на Троя не са впечатляващи – но Троя е изумителна с това колко много история крие. "Бил е блестящ град, но за да го видим днес ни трябва повече въображение", това ни казва водачът Баръш Токташ, гид към Министерството на културата и туризма в Република Турция, и ни посочва каменните стени на Троя.
Истината е, че древният град Троя, за който разказва Омир в своята "Илиада", до средата на 19-и век все още продължава да е митично място – място на легенди, което не е обвързано с конкретна топография. Всичко това се променя, след като германският археолог и авантюрист Хайнрих Шлиман започва през 1870 г. разкопки в района на хълма Хисарлък, разположен близо до съвременния град Чанаккале в Турция.
Древният град се намира в района на хълма Хисарлък, разположен близо до съвременния град Чанаккале в Турция
Археолозите днес разказват, че основната заслуга на Хайнрих Шлиман е разкриването на Троя – това е мечтата на живота му, той копае стихийно, бързо достига до различните исторически пластове и също толкова бързо си дава сметка, че е открил нещо голямо – легендарната Троя, за която до този момент се приема, че е била по-скоро мит, отколкото реално съществуващо място. Шлиман обаче е категоричен, че Троя е истинска и историците, колкото и да са скептични и да гледат с недоверие към методите му на работа, постепенно приемат този факт.
Днес археолозите вече не си задават въпроса дали Троя е истинска. Те по-скоро се ядосват на онова, което Шлиман е направил – да, той открива Троя за пред света, но и прокопава дълбок ров по средата на хълма, струпва скалния материал, разбърква историческите пластове, решава, че Омировата Троя трябва да е най-ранният град и пренебрегва по-късните исторически пластове. Това, за което не си дава сметка, е, че тази Троя, която търси, по-скоро се свързва с културните пластове, наречени Троя VI и Троя VII от средната и късната бронзова епоха, отколкото с по-ранното селище, наречено Троя II. Но така или иначе Шлиман постига целта си – успява да открие златното съкровище, за което вярва, че наистина е принадлежало на митичния цар Приам. Много по-късно ще се окаже, че съкровището е много по-старо – близо хиляда години по-старо от културата на Омировата Троя. Но това не е важно в онзи момент. По-важното е, че днес Троя е открита за света, а археолозите продължават да работят на терена и да откриват нови истории за разказване. Това ни казва и Баръш Токташ.
"Ако погледнете тази карта, ще видите, че това са различните културни пластове на Троя – първият и вторият. И за съжаление, заради действията на Хайнрих Шлиман, не можете да видите точно третия, четвъртия и петия пласт, защото са много разбъркани. Ще видите шестия и седмия. А седмият пласт е разделен на два сектора – А и Б. И ще видите тук също и осмия и деветия период. И точно сега археолозите казват, че са открили десетия културен пласт, десетия период на града“, разказва Баръш Токташ.
Известният турски археолог проф. Рюстем Аслан, който повече от 30 години работи на разкопките в района, а през последните години е ръководител на научния екип, се шегува, че на това място има толкова история, че на археолозите ще им трябват векове, за да я възстановят.
"Разбира се, ние никога не можем да докажем напълно, че историята на тази Троя е истинска. Никога не можем да докажем напълно, че Омир е бил реален човек. И никога не можем да докажем напълно, че Троянската война е била историческо събитие. Но ако поставите всички изследвания за Омир и археологическите находки и хетските документи, вярвам, че това е ясно и няма друга алтернатива. За мен няма съмнения в съществуването на историческата Троя тук, защото имаме много аргументи и доказателства", казва проф. Аслан, преподавател в Университета в Чанаккале и ръководител на археологическите разкопки на Троя.
Проф. Рюстем Аслан е ръководител на археологическите разкопкиРазкопките на Троя продължават и до днес. "От 2015 г. продължавам теренните проучвания със съдействието на Министерството на културата и Университета в Чанаккале, като работим с международен екип от различни експерти от европейски страни. И сега има много нови открития, особено за съществуването на Долния град и ние копаем вътре. Открихме всички обекти от Троя 1 и вече имаме Троя 0, защото до преди две години смятахме, че Троя 1 е най-старият град, град от около 3000 г. пр. н. е. Сега вече знаем, че съществува Троя от преди 3500 г. пр. н. е., това е първият град и затова го наричаме Троя 0", разказва още проф. Рюстем Аслан.
Поглед от хълма Хисарлък, където се намират археологическите разкопки на древния град
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg