Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В "Длани"-те на Георги А. Николов

"Длани" на Георги А. Николов е роман, който дава на читателя един нов досег със света. С вътрешния му свят, от който често изпитва страх.

"Това е един вид детективски роман, в който героят сам разбира какво се е случило в детството му. Разпитва персонажите от живота си, които е изоставил в България, и сега се връща, за да види какво става с тях фактически. Те са му заподозрените, но всъщност извършителят е той – това е поуката", казва авторът за книгата си.

В нея е побрана модерна притча за бащите и синовете, за безтегловността на спомените и за неизличимия печат на миналото. Или по думите на Георги:

"Вечните теми за това какво ще оставим след себе си, за взаимоотношенията и как се виждаме в другите хора."

Когато навлиза в историята на "Длани", читателят се поставя на мястото на едно малкото дете, което реди своя конструктор. Ако обаче приемем, че всеки човек в действителност представлява именно това – един конструктор, кои са съставните части, които всъщност ни превръщат в хора, за чиито взаимоотношение си заслужава да се пишат романи?

"Според мен самите хората не могат да си намерят всичките части от конструктора и е малко невъзможно да бъдем завършени, което е хубаво", отговаря Георги А. Николов.

Персонажът, около който се върти целият сюжет в "Длани", предприема най-илюзорното бягство, на което човек е способен – това от болката.

"Главният герой наистина се опитва да избяга, а това, разбира се, е класическа грешка – да се опитваш да отделиш нещо от себе си. Например болката ми е отделна и аз ще я оставя някъде, като забравен куфар. Това е невъзможно", обясни авторът в "Артефир".

Той е почитател на историите, които нямат разрешение. Защото именно така се случва и в живота – подобно на книга, казусът няма решение. Важното е да приемем себе си и да оставим болката и проблемът да преминат през нас.

"За мен е изключително трудно човек да гледа с перспектива на живота си. Това е много доблестна цел – ти малко да се отстраниш от себе си и да можеш да видиш къде си в притчата на живота, в обстоятелствата му. Но всички трябва да се опитваме някак си. Мисля, че когато сме самовглъбени – всичко може би ни наранява, а когато малко се отдалечим от себе си – виждаме другояче нещата", казва още авторът на "Длани".

Героят му предприема пътуване – от София до Камбоджа и обратно, от старото към новото Аз и обратно, към миналото, което е отговорно и за настоящето.

"Пътуването в книгата за мен беше изкушение, защото главният герой зарязва всичко приказно в детството си. След което къде мога да го пратя освен на най-мистичното и приказно място – Камбоджа. За мен беше интересно, че когато го изпратих там, той не виждаше нищо друго освен себе си. (…) Един от казусите в книгата е, че той е неспособен да преживее себе си и заради това вини другите. А около него и в живота му и семейството му в България са се случили много неща, които той пропуска и които в края на книгата успява някак да разреши по, да кажем, приказно-фантастичен начин."

Според Георги Николов, ако гледаме простичко на нещата и не се опитваме да създадем нещо необикновено, ще видим необикновеното в живота. А и в другите. Той е почитател на идеята, че човек се ражда развит и настъпва момент, в който си го спомня. Хубаво би било обаче да обича хаоса в личния си свят и да не се страхува от него, защото всичко хубаво е там. Особено ако хаосът е изграден от любов.

Що се отнася до другата движеща сила, която ръководи всеки от нас – страха, Георги казва:

"Нашите пътища са към страха. Ако те е страх от нещо, то ти е планината в края на пътя и трябва по някакъв начин да стигнеш до него и да го погледнеш отблизо. Да видиш какво е, защото, ако се отвръщаш от страха си – ти никога няма да го разбереш. Никога няма да го осъзнаеш, никога няма да проведеш разговор с него. Този страх най-вероятно е нещо от детството, някаква несигурност."

В "Длани" четем за страховете на човека днес – от самотата, от липсата на идентичност, от усещането да останеш неразбран.

А за всичко останало можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – изд. Сиела
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хайде пак...

В редакция "Хумор и сатира" сме установили, че у нас, пък и по света, процесите и явленията се повтарят с учудваща упоритост. Примерите са безброй, а някои от тях можете да чуете веднага след новините в 18 часа ви предлагаме няколко летни сюжета: • Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", създадени по..

публикувано на 06.09.24 в 17:20

История за трансформиращата сила на любовта и приятелството

"Оскар и розовата дама" от Ерик-Еманюел Шмит отвежда зрителите на вълнуващо пътешествие, което надхвърля границите на възрастта и времето. Превод: Снежина Русинова-Здравкова Режисьор: Стефан Спасов. Сценография и костюми: Нина Пашова. Музика: Милен Кукошаров. Участват: Мария Стефанова, Радина Боршош. Това е история за трансформиращата сила на любовта..

публикувано на 06.09.24 в 15:45

Пловдивчани празнуват на фестивала Station Street

Цветан Цветанов се включва на живо от празничния Пловдив, за да разкаже в "Нашият ден" за фестивала Station Street . Името на събитието е намигване към предишното название на любимата пловдивска улица "Иван Вазов", която била известна като "Станционна", тъй като води до гарата, разказва Цветанов. За втора поредна година фестивалът е..

публикувано на 06.09.24 в 10:20

Националният Военноисторически музей със специална експозиция в празничния ден

Национален Военноисторически музей ще зарадва своите посетители в днешния празничен ден с обновена визия и специална експозиция, посветена на Съединението на Княжество България с Източна Румелия . В "Нашият ден" повече по темата разказва Славея Сурчева , директор на музейния отдел "Връзки с обществеността". Националният военноисторически..

публикувано на 06.09.24 в 10:05

Книга, която се чува и вижда

Романът на Тодор П. Тодоров "Хагабула" вече има признание и награди – роман на годината и беше отличен със специално споменаване от журито на Европейската награда за литература. Авторът, който е преподавател във Филосфския факултет на Софийския университет, до този момент пише само разкази и това е първият му роман. По негово признание да пише..

публикувано на 05.09.24 в 16:45