"Преход" – това е думата, която често използваме, когато искаме да обвиним другите за нещата, които ни смущават, и да наречем всичко ново, което не ни харесва в съвремието. Почти 35 години след началото на прехода в България тази дума обхваща широк спектър от събития и процеси. Независимо от това как гледаме на прехода и какво представлява той за нас, фактът, че този период оказва значително влияние върху историята и културата на страната, е неоспорим.
Изкуството и литературата са тези сфери, които често по-бързо отразяват и осветяват сложни и нееднозначни теми, дори преди историята да ги докосне. Така че може би е време да разгледаме миналото, което не отмина, и да се запитаме дали изкуството може да ни помогне да се справим с него.
В интервюто с писателя и журналист Йоанна Елми тя предоставя своята перспектива за българския преход. В ефира на "Нашият ден" тя го описва като състояние, в което се "надяваме, че след него ще бъдем по-добри и обществото ще се оправи". “Ние винаги чакаме нещо да се оправи“, казва тя.
Тя казва още, че липсата на ясна посока идва от начина, по който беше изпълнен нашият преход. "Ние преминаваме от един тоталитарен режим, който има своя пантеон от символи и правила за държание в обществото, към свобода, която сами трябва да си изградим. Ние нямаме тази памет и това съзнание за тази свобода“, казва тя.
Според нея не разполагаме с паметта и съзнанието за тази свобода, затова този процес поражда "несигурност и неяснота" по отношение на нашето бъдеще.
"Това поражда един процес, в който не знаем накъде отиваме, затова и обществото ни се е насочило към двата ни съществуващи пантеона, които имаме вече – социализмът с цялата му символика и история, а другият е Възраждането, който е още по-назад", посочва Елми.
Според нея след 1989 година фасадата се променя, но хората остават в голяма степен същите. "Промяната на институциите не може да промени един човек и да му съобщи, че е свободен и че всичко, което знае, не е истина“. Това предизвиква "когнитивен дисонанс и социална шизофрения, като оказва силно влияние върху нашите личности и обществото като цяло", посочва тя.
Йоанна Елми смята, че изкуството може да бъде един от пътищата към преодоляване на тези трудности. Чрез изкуството можем да си осмислим миналото, да се изправим пред наследството си и да се опитаме да разберем какво значи българският преход. И така, може би изкуството ще ни помогне да намерим пътя си в тази нова свобода, която трябва да изградим сами.
На заседание на Общинския съвет в Бургас бе одобрено създаването на неправителствената организация "Клъстер Здраве и грижа". Това решение е логично продължение на устойчивите усилия на местната администрация за осигуряване на достъпна и модерна здравна грижа за жителите на региона. Клъстерът ще обедини усилията на лечебните заведения за болнична..
Американският президент Доналд Тръмп заяви в събота в Лас Вегас, че може да обмисли възможността САЩ да се върнат в Световната здравна организация (СЗО), съобщи Ройтерс. Тръмп направи това изказване само няколко дни след като обяви оттеглянето на САЩ от СЗО заради това, което определи като несправяне с пандемията от Covid-19 и други международни..
Алкохолна зависимост – коментар в Lege Artis на данните за България за 2024 година на психиатъра д-р Иван Добринов , директор на Държавната психиатрична болница в Раднево. Колко пием, какво пием и наистина ли сме сред най-големите любители на алкохола в Европа става ясно от проучване на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците..
С отбелязването на 147 години от Освобождението на град Търговище от османско владичество, Регионалният исторически музей на града организира специални дни на памет. В периода между 20 и 31 януари , жителите и гостите на града могат да се включат в редица инициативи, посветени на важните исторически събития, довели до свободата на града. Николай..
След традиционния поход на хората от свогенските села Лакатник и Бов до старопланинския връх Яворец – за каузата им срещу сондирането и златодобива в общините Своге, Мездра и Ботевград говорим в "Нашият ден" с местните жители Филип Кирилов и Надя Евтимова . В началото чуваме още гласове на протеста, събрани от Мария Рачева...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо..
Драматичният театър "Борис Луканов" в Ловеч гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Зимните навици на зайците" от Станислав..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg