Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На кого служи прогресът

Във "Власт и прогрес" двама влиятелни икономисти оспорват наратива за абсолютната полезност и неизменност на технологичния напредък

Снимка: Pexels

Да оставим ли технологичния прогрес да реши днешните ни проблеми, или да внимаваме как се възползваме от възможностите му? Донесла ли е индустриалната революция отпреди 150 години щастие и просперитет на нашите предци или само на шепа индустриалци, и дали революцията в изкуствения интелект и всеобщата дигитализация ще донесат напредък на обществата или само на малцина технологични гиганти в Силициевата долина?

Двама от най-изтъкнатите съвременни икономисти се вглеждат в историята на технологичните нововъведения през вековете, а откритията им не би трябвало да ни изненадват, но пък е добре да ни накарат да се замислим.

"Власт и прогрес" на Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън е увлекателно написана книга, която ни помага да осмислим политическата икономика на иновациите. В рамките на увлекателното повествование авторите дават редица примери, които да охладят днешния технооптимизъм. През Средновековието например цяла серия технологични подобрения в земеделието не носят почти никакви ползи на селяните, които съставляват 90 процента от населението. 

Машината за чистене на памук е революционна иновация, която силно увеличава производителността на отглеждането на памук и превръща САЩ в най-големия износител на памук в света, но същото това изобретение усилва и разширява  зверствата на робството, когато памучните плантации се разпространяват из американския Юг.

"Да, по-добре сме в материално отношение от нашите предшественици – и умното използване на научните идеи и разширените технологични възможности са централна част от тази история, пишат авторите. Но широката основа на просперитета не се дължи на някакви автоматични, гарантирани печалби вследствие на технологичния прогрес. По-скоро, споделеният просперитет се появява чак тогава, когато посоката на технологичния напредък и подходът на обществото към това как да се разделят печалбите получават тласък, който ги изблъсква далеч извън първоначалните договорености, служещи на един тесен елит."

Чуйте разговора за книгата с нейния преводач Димитър Събев, икономист и журналист, автор е на книгите "Унизената Земя", "Саламандър" и "Маркетинг, потребление и икономически растеж". Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. Доктор по икономика от УНСС. В момента работи в Института за икономически изследвания при БАН.


Дарон Аджемоглу е професор в Института по икономика в Масачузетския технологичен институт. През последните двадесет и пет години той изследва историческия произход на просперитета, бедността и ефектите на новите технологии върху икономическия растеж, заетостта и неравенството. Aджемоглу е носител на няколко награди и отличия, включително медала на Джон Бейтс Кларк, присъждан на икономисти под четиридесет години, за които се смята, че са направили най-значимия принос към икономическата мисъл и знания (2005); наградата на BBVA Frontiers of Knowledge в областта на икономиката, финансите и управлението за приноса му през целия му живот (2016 г.) и наградата за глобална икономика на Института Кил в областта на икономиката (2019 г.). Той е автор (заедно с Джеймс Робинсън) на The Narrow Corridor и бестселъра на Ню Йорк Таймс New York Times, издаден и на български "Защо нациите се провалят".

Саймън Джонсън е преподавател в училището Sloan към Масачузетския технологичен институт, където е и ръководител на групата по глобална икономика и управление. Предишен главен икономист в Международния валутен фонд, той работи по глобалните икономически кризи и възстановяване в продължение на тридесет години. Джонсън е публикувал повече от 300 силно въздействащи статии във водещи издания като The New York Times, The Washington Post, The Wall Street Journal, The Atlantic и Financial Times. Той е автор (с Джон Грубер) на Jump-Starting America и (с Джеймс Куак) на White House Burning и националния бестселър 13 Bankers. Той работи с предприемачи и организации на гражданското общество по целия свят.
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42