Героизмът – това е храброст, умножена по чувството за дълг, казва украинският писател Леонид Сухоруков. И днес именно от Украйна всеки ден получаваме урок по героизъм.
В XXI век, когато войната не е история, а настояще, въпросът за героите между нас има ясен отговор, а той от своя страна изисква постоянно обсъждане. Защото за героите, но не онези в приказките, а тези, които всеки ден избират да бъдат с отворени очи и храбри сърца, да проявяват чувството си за дълъг, но не само с оръжие, а с подкрепа, съпричастност, взаимопомощ, дарения, изслушване, заснемане на действителността, разказване на истината, споделяне на мига, дори този на ужас, с човека до себе си, хората, които създават красивото в грозното, са героите, за които трябва да говорим. Те са сред нас, понякога може да се окаже, че дори сме самите ние, а не знаем, защото все пак доброто винаги намира начин да си каже думата.
Четвъртото издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" направи точно това - постави във фокуса на "Какво се случва" героите между нас. От 1 до 7 октомври той разказа истории за герои в киносалона на G8. И макар дните му да свършиха, до края на октомври фестивалът ще продължава да предоставя платформа за прожекции и дискусии за Украйна, нейната култура и история, само че в пространството на Neterra.TV.
Като повдигна въпросите за съвременния героизъм и това, което го подтиква всъщност, филмовият фестивал провокира и разговор за режисьорите, които стават военни журналисти, операторите и фотографите, на които вместо с камери им се налага да боравят с оръжия, за кинотворците, които запечатват болката, за да я има след това и историята, която ще остане и дано се помни, за да не се повтаря. За документалното кино, което – както казва режисьорката, сценаристка и директорка на "ОКО" Тетяна Станева – е високо интелектуален продукт, кино за хора, които има с какво да мислят, искат и могат да го правят.
"Обикновените хора стават задължени да станат герои. Те не искат да са героични, да са смели, те искат да са щастливи, като всеки човек. Но се налага, врагът не ни остави избор. Ние просто трябва да бъдем такива, само да оцелеем – това е въпрос на оцеляване. Аз виждам как тази война се превръща в един обикновен геноцид. Това не е справедлива война", обясни в "Какво се случва" бесарабската българка.
Тя е на мнение, че културата е най-силното оръжие, което възпитава обществото. Тъкмо културата разказва за ценностите, които имаме и на които трябва да се учат нашите деца. Липсата на култура и диалог води до война.
"За да не се стига до това, трябва да се дава повече глас на истината, повече информация и повече възможност да действат културни инструменти. Аз направо вече се уморих на черното да казвам черно, на бялото – бяло. Имам някакво усещане, особено за цялата ми информационна дейност тук, в България, че живея в свят с изкривени огледала. Как може хората да не виждат истината?! Как може? Ето, то е черно - те не виждат, че то е черно, а казват: "Не, то е бяло". И ти се захващаш да мислиш, че може би ти си полудял, може би ти наистина нещо не разбираш. (…) Знаете ли какво, много често искам просто да затворя уста и нищо да не казвам. Много често от умора, като един папагал да твърдя едно и също във всяка телевизия. Вие чувате тук за един път, а аз мисля, че от 24-ти (февруари 2022) насам за това говоря хиляди пъти. Но като виждам тази нужда, която просто… ако спрем ние да говорим, лъжата ще процъфти. А ние не можем да си позволим лъжата да процъфтява, просто не можем, защото лъжата днес, в прекия смисъл на тази дума, убива", каза още Тетяна Станева.
Заедно с нея гост в ефира на програма "Христо Ботев" беше и фотографът Олександр Барон – също украински българин, който вече снима именно войната. Неговият аукцион с фотографии "Хладното сърце" беше част от "ОКО" и набираше помощи за нуждаещите се в Украйна.
"Не снимам на фронта, снимам в тила. И то не от самото начало на войната, защото преди нея моето хоби, моята мисия беше като фотограф. Снимахме и филми, аз снимах и снимки за празника на живота, но когато започна войната - ръцете просто не се вдигаха. С камерата абсолютно не можах да снимам, не знаех как, какво, къде е празникът на живота, когато е смърт, ужаси и страх. После обаче създадохме проекта "Бесарабски фронт" и започнах да работя. Всеки ден отбираме новините, превеждаме ги на български и ги пускаме в Телеграм и Фейсбук. След няколко месец Таня ми каза за идеята си да снимаме филм за три жени от Болград, на които мъжете им са на фронта. Тогава го приех като необходимост да сме полезни. Много е лесно в тази ситуация, когато живееш под ракетни атаки и въздушни сирени, да изпаднеш в депресия. За да не стане това, трябва да правиш нещо полезно и да виждаш тази полза, това ти дава допълнителни сили. Още повече когато имаш такива герои наоколо, един от друг се захранваме с енергия", каза той в "Какво се случва".
Алек Алексиев, продуцент, актьор и носител на приза "Човек на годината" заради доброволчеството си и активната си гражданска позиция, който беше част от журито на "ОКО", също се включи в разговора. Той смята, че:
"По принцип като гледаш подобни документални филми, ги гледаш, за да знаеш какво е било някъде някога. А ти в момента гледаш тези документални филми за това, което се случва днес. Днес, на няколко километра от България. Много важни филми за моментното състояние, които ще бъдат важни и след години, защото запечатват историята. Запечатват я отвътре – обективно, честно, искрено и смело. Тези хора, които са там, които ги снимат всичките тези репортажи, пресата, която в момента също се намира на територията на Украйна, всички те са герои. Герои са и хората, които популяризират случващото се в Украйна, всички онези холивудски големи звезди също са герои, защото дават възможност на повече хора да допринесат. Те допринасят с молитви, с мисли, с пари, с оръжие и прочее."
Според него е важно филмите да достигнат до "много българи, които заради начина, по който са израснали, са позволили да бъдат с промити мозъци и да бъдат пропагандирани". И само истината трябва да говорим на децата, които растат във време на война.
"Да не ми обясняват, че истината е субективно нещо, защото има едни факти. Специално в контекста на това, което се случва, има само една истина. Казвайки им истината, живеейки с истината – в думите, в сърцето – това е и начинът да постигнем свободата, вътрешната свобода", допълва Алек Алексиев.
"Когато погледнем към Украйна, към това, което се случва там, към борбата на хората, вярата им за живот - как няма да имаме надежда ние?! Трябва просто максимално много да подкрепяме всички хора там, защото малко или много водят битка и за нас", каза още той.
Целия разговор с Тетяна Станева, Олександр Барон и Алек Алексиев чуйте в звуковия файл.
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. В рамките на проекта бяха проведени..
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg