Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Каменна симфония свири величествената музика на природата в Армения

Ако не си видя Каменната симфония, все едно не си ходил в Армения, казват местните хора. И са прави. Страната се слави със своите забележителни храмове, църкви и планини, посещавани от хиляди туристи. Но малцина знаят, че едва на 28 км от Ереван се въздига този величествен природен феномен.

Мястото всъщност е дефиле, заобиколено от огромни базалтови стълбове, които застрашително се надвесват над земята от 100 метра височина. Тези вертикално извисяващи се шестоъгълници напомнят тръбите на извънземен орган, на който може да свири само Бог. Някои туристи с по-малко възвишено въображение ги оприличават на гора от гигантски подострени моливи.


Каменното чудо се намира в дефилето Гарни, на чието дъно ромони река Азат. При приключенски настроените гости на Армения върви в "комплект" с екскурзия до езическия храм на бога на слънцето Митра и манастирския комплекс Гегард, за които ще ви разкажа друг път. Но "Каменната симфония" се смята за труднодостъпна и затова пътешествениците често я подминават.

Основната версия за появата на природния феномен е древната вулканична активност. Учените твърдят, че необикновената си форма базалтовите стълбове дължат на естествени процеси, последвани от скални срутвания. Те продължават и до днес, така че не е особено препоръчително да си правите точно селфи под каменните образувания и табелката "Пазете се от падащи късове".


По света са описани няколко десетки подобни обекти с дива и малко зловеща красота. Това са The Giant's Causeway в Северна Ирландия, Fingal Cave в Шотландия, в Исландия водопадът Svartifoss, а в САЩ колоните са образували скала, наречена Дяволската кула. Всички те са се образували в резултат на вулканична дейност. Според законите на физиката всяка вискозна течност, когато се нагрява равномерно и силно отдолу, се разпада на шестоъгълни клетки на Бенар. С други думи, лавата се свива, напуква и след това се разпада на многостранни колони. Научното наименование на тази геоложка формация е колонна формация. Но поетичното "Симфонията на камъните" описва една от най-внушителните. Зрелището наистина е впечатляващо и човек не може да спре да възклицава и да снима, докато следва извивките на река Азат.

Каменните стълбове застрашително са се надвесили над дефилето и изненадват с различни нюанси и причудливи форми. Трудно е да повярваш, че тези изваяни скали не са създадени от човешка ръка. Местните жители ги наричат "Базалтовия орган", покрай приликата с музикалния инструмент.


Любопитно е, че заради причудливата си форма името на тези скали в древността било "Дяволския пчелин", по аналогия с пчелните пити. Но тайната им е разкрита сравнително неотдавна.

Ирландски геофизици описаха експеримент, проведен в подножието на исландския вулкан Ейяфятлайокутъл, дето покри с пепел половин Европа, и назоваха температурата, при която се образуват подобни природни явления – около 900 градуса по Целзий. Експериментът е описан в списанието Nature Communications.

Няма спор, че камъните, които ту са се втурнали към небесата, ту се стелят като скален водопад, ту наподобяват куп разхвърляни зарчета, са зашеметяващи и възхитителни. Каменната симфония е включена в списъка на природните паметници на ЮНЕСКО и е защитена от закона. Мястото е известно, но не е популярно. Въпреки факта, че Базалтовият орган се намира на по-малко от 30 километра от Ереван и е точно на един от най-популярните туристически маршрути, не всеки пътник може да се похвали, че е виждал този феномен със собствените си очи.


Работата е там, че поради лошия път, екскурзоводите често избягват тази атракция. А заради заплахата от каменопади колите отказват да влязат по пътя в дефилето, т.е. част от маршрута трябва да изминете пеша.

Вярвайте, всяко неудобство ще ви се стори дребно и маловажно на фона на потресаващата красота наоколо. А и за туристите вече върви електрическото влакче Гарни експрес, но покривът му пречи да наблюдавате надвесилите се скали.


Снимки – Магдалена Гигова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Познават ли новородените майчиния си език?

Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..

публикувано на 25.06.24 в 13:05

За чувствителните новини, кадри, данни и романи

Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..

публикувано на 25.06.24 в 12:14
Проф. Арман Постаджиян

Сърцето – най-важният и сетивен орган

Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..

публикувано на 25.06.24 в 11:45
Трифон Попов

Еврика! Успешни българи: Трифон Попов

Трифон Попов е студент 5-и курс в Медицинския университет в София. Той е носител на тазгодишната награда "Студент на годината – 2023", която му беше връчена през месец март. Но също така Трифон Попов се занимава с научни изследвания, с доброволчество, член е и на Асоциацията на студентите по медицина в София. Казва, че медицината е необятна наука,..

публикувано на 24.06.24 в 17:00

"SOS детските селища" – у нас и по света

Интересна беше отминалата седмица за страната ни. Като изключим новините около НС и политическите партии, в края ѝ се проведоха и две събития – 17-ия прайд на ЛГБТИ общността и Похода на християнското семейство. Последният ѝ ден, обаче, мина някак незабелязано. А в далечната вече 1987 г. той беше обявен за Международен ден на "SOS Детските селища"...

публикувано на 24.06.24 в 16:05