"Изкуственият интелект като Пигмалион и Галатея". Това е името на дискусия, която ще се проведе днес (29 септември) от 18 часа в "Топлоцентрала".
Войните около изкуствения интелект са сериозно предизвикателство пред нашата представа за това какво е изкуството. Ще може ли и то да мине без автор? Какво се случва с понятия като креативност, оригиналност, трансгресивност, когато настъпи автоматичният ремикс на тоталния културен архив? Каква степен на масовизация и свръхпроизводство може да понесе естетическата сфера?
На тези въпроси ще търси отговор дискусията, споделят водещите на събитието професора по културна антропология Ивайло Дичев и д-р Мила Минева, преподавател в Софийския университет и корпоративен директор на Центъра за либерални стратегии, както и художникът Албена Баева.
Изкуственият интелект вече наложи като средство на артистите за произвеждане на текстове, музика, изображения, особено в приложните форми. На път е сякаш да възникне нов жанр на изкуство, което не само ще развие собствена естетика, но и ще принуди старите художествени форми да се преизмислят. Автор ли е вече изкуствения интелект, какво се случва с авторските права, когато говорим за алгоритми? – Този въпрос може би ще се реши от правните рамки, които се очакват до 2026-а година. Но преди това стои и въпросът дали пък всеки може да бъде творец чрез изкуствен интелект.
Историята помни и други феномени като този с изкуствения интелект, например появата на фотографията или появата на телефонните устройства. Винаги има страх и скептицизъм към подобни новости.
"Изкуственият интелект поражда лавина от кич: бързо, евтино, претенциозно, безпроблемно изкуство. От друга страна, той стимулира възникването на аматьорското и общностно изкуство, позволявайки на хора без образование и талант да произвеждат сякаш професионални творби и да общуват." – твърдят организаторите.
Дискусията е първата от серията "Културни войни: глобални, локални", която ще водят Мила Минева и Ивайло Дичев в "Топлоцентрала".
Повече чуйте в звуковия файл в разговора.
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на публични сгради, както и на илюстрации за печата. Има самостоятелни и участва в групови изложби, сред които в галерия "Дебют“, "Depo“ и "Шипка 6“. Член е на СБХ и СБЖ. Пише текстове за визуални изкуства..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и магистратура "Библиотечно-информационни науки и културна политика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикува поезия и литературна критика във в. "Капитал Light", "Сега", "Стършел", "Литературен..
Утре Националната награда за поезия "Иван Николов" ще бъде връчена на тържествена церемония в галерия "Димитър Георгиев", Пловдив, от 18:00 часа . На следващия ден за първи път ще има дискусия с победителя в конкурса, номинираните, литератори и читатели в Драматичния театър "Н. О. Масалитинов". В късия списък за Наградата след селекция от..
За трета поредна година България ще участва на Международния панаир на детската книга в Болоня. Форумът е огромен, присъстват хиляди издатели, илюстратори, писатели – обхваща целия свят на детската книга. В студиото на "Какво се случва" организаторът на нашето представяне Венка Рагина, председател на асоциация "Култура и книжовност", художникът и..
Писателката Цвета Софрониева по образование e физик и доктор на философските науки. Пише на български, немски и английски поезия, проза, есета и театрални текстове, като е издала над двадесет книги. Носител е на наградите за поезия "Адалберт фон Шамисо" и "Клиф Бекър". Превеждана е на над 20 езика. През 2009 г. Шантал Райт печели наградата "ПЕН..
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест..
"Мутациите" на люксембургския писател Франсис Кирпс обхваща седем разказа и една поема (написани предимно на немски), използващи като основа и..
Продължават протестите на работещите в психиатричните болници в страната, които настояват за увеличение на заплатите с 50%, както и промяна на условията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
