Учените, философите и поетите векове наред са се питали за какво служи сънят? Винаги е имало личности, които са гледали на съня како на вид слабост, на изгубено, непродуктивно време. В последните години науката напредна доста и откри, че по време на сън мозъкът ни извършва забележителна по обем и интензивност работа, за да пречисти натрупаната през деня плака, да намали стреса, да съхрани паметта ни и способността ни да общуваме с другите и със себе си. Добрият сън е от съществено значение, а системното недоспиване поражда редица проблеми. Тези факти вече са доказани, но това не ни помага, ако имаме трудност да заспим.
Потопени сме в култура, в която ако не постигнем нещо с усилие, значи не сме се напрегнали достатъчно. Сънят обаче няма как да го "изработим", не можем да заспим, просто защото така трябва или искаме. Човекът е единственото живо същество на земята, което страда от безсъние – онова същото състояние, което води до проблеми – от намалена концентрация до депресия и алцхаймер.
В луфта между научното познание и личния опит се разполага "Как да си върнем съня" на нидерландската авторка Брехе Хофстейде. Книгата, в превод от нидерландски на Мария Енчева, е нещо като есе-размисъл, разделено на 24 глави – колкото са часовете в денонощието.
Брехе Хофстейде не е учен, тя е писателка, авторка на роман, както и на сборник есета, посветен на феномена на прегарянето. "Как да си върнем съня" не е рецептурник или книга за самопомощ – авторката излага личния си опит, който споделят немалка част от хората по света, за да стигне до решението – което открай време е било току до нас, като светият Граал на заспиването, забравен на нощното шкафче до главата.
Чуйте повече за книгата от журналистката и литературен наблюдател Десислава Желева.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg