Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На лов за сън

Снимка: Pexels

Учените, философите и поетите векове наред са се питали за какво служи сънят? Винаги е имало личности, които са гледали на съня како на вид слабост, на изгубено, непродуктивно време. В последните години науката напредна доста и откри, че по време на сън мозъкът ни извършва забележителна по обем и интензивност работа, за да пречисти натрупаната през деня плака, да намали стреса, да съхрани паметта ни и способността ни да общуваме с другите и със себе си. Добрият сън е от съществено значение, а системното недоспиване поражда редица проблеми. Тези факти вече са доказани, но това не ни помага, ако имаме трудност да заспим.

Потопени сме в култура, в която ако не постигнем нещо с усилие, значи не сме се напрегнали достатъчно. Сънят обаче няма как да го "изработим", не можем да заспим, просто защото така трябва или искаме. Човекът е единственото живо същество на земята, което страда от безсъние – онова същото състояние, което води до проблеми – от намалена концентрация до депресия и алцхаймер.

В луфта между научното познание и личния опит се разполага "Как да си върнем съня" на нидерландската авторка Брехе Хофстейде. Книгата, в превод  от нидерландски на Мария Енчева, е нещо като есе-размисъл, разделено на 24 глави – колкото са часовете в денонощието.

Брехе Хофстейде не е учен, тя е писателка, авторка на роман, както и на сборник есета, посветен на феномена на прегарянето. "Как да си върнем съня" не е рецептурник или книга за самопомощ – авторката излага личния си опит, който споделят немалка част от хората по света, за да стигне до решението – което открай време е било току до нас, като светият Граал на заспиването, забравен на нощното шкафче до главата.

Чуйте повече за книгата от журналистката и литературен наблюдател Десислава Желева.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51