Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Чума" – филмова история за силата на саможертвата

Иван Владимиров и проф. Боян Биолчев участват с филма си, вдъхновен от Йовков, в конкурсната програма на "Златна роза" 2023

Людмила Сланева и Евелина Бибова
Снимка: zlatnaroza.bg

Да бъдеш до скъп на сърцето си човек, когато смъртта го обвива в обятията си, е трудна, но завладяваща история за саможертвата. Майстор като Йордан Йовков има усета да разкаже за тази форма на любов така, че да четеш – и място да не си намериш. Проф. Боян Биолчев и Иван Владимиров – първият сценарист, вторият режисьор – правят нещо сходно, но те закотвят на място. Защото в киносалона няма къде да бягаш, можеш само да съпреживяваш.

"Чума", както и самото заглавие подсказва, е филм по мотиви от Йовковия разказ "През чумавото". Той връща зрителя в началото на XIX век, когато именно чумата върлува по българските земи. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват селяните изгладнели и уплашени. Точно тогава черната напаст изважда на преден план най-големите човешки страхове и инстинкти за оцеляване. Проправя път обаче и на тази саможертва, породена от любов.

Филмът работи с метафизичния страх от неизвестното, който се открива не в образа на чумата, а в нейното присъствие. През цялото време в очите на героите прозира ужасът от вероятността да приближава краят им. Историята в "Чума" върви с нарастващ интерес, а тя стъпва на силен и изпълнен с енергия сценарий.

Проф. Боян Биолчев работи върху думите на Йовков, който според него е абсолютният български световен автор. "Чума" всъщност представя възможностите на нашата литературна класика, която прочетена с правилните очи - може да роди успешен филм.

Тази литература може и да подхранва съвременното кино, защото реално е стара единствено като време на публикуване. Темите ѝ са не по-малко актуални от всичко казано днес. А и както твърди проф. Биолчев, изкуството всъщност не е актуален говор, а разговор с вечното, което е недостижимо.

И той като сценарист, и режисьорът Иван Владимиров са приемни родители на идеята за тази филмова история. Те започват да работят по нея по покана на "Мирамар филм".

Филмите в епоха са предизвикателство, откъдето и да ги погледнеш. Епохата е в детайлите, а точно детайли са най-трудни за изкусуряване. По думи на Владимиров трудност е било не само намирането на къщи и костюми, които да пресъздават духа на атмосферата, но дори и откриването на хора без зъби, които да бъдат достатъчно автентични и да работят за целите на историята.

"Чума" е заснет в село Каменица, където към няколкото махали са добавени и някои почти незабележими декори. Те, както визуалните ефекти, за които отговаря Свилен Димитров, са драматургично верни. А музиката, която е дело на Петко Манчев, е силно въздействаща.

И все пак стожерът на този филм е Свежен Младенов, който видимо притежава силата на внушението. С ролята си на чорбаджи Йордан той затвърждава представата на зрителите за актьорската си природа. Негов достоен партньор във филма е Евелина Бибова. Тя прави дебют в българското кино с ролята на Елица, а публиката тепърва ще има очаквания към нея. Иван Владимиров казва, че откриването ѝ сред всички, явили се на кастинг, е чист късмет.

Повече за "Чума" – вторият филм на историческа тематика в рамките на 41-вата "Златна роза" и един от дванайсетте, включени в конкурсната програма на фестивала – чуйте в звуковия файл. Разговорът със сценариста проф. Боян Биолчев и режисьора Иван Владимиров започва от мястото на саможертвата във филма. Снимки - "Златна роза"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Никола Вандов с първа награда за цялостен принос към българския театър

Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..

публикувано на 30.06.24 в 12:15

Белият цвят на камъка в изложбата на Иван Русев

Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте"  е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора.  Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...

публикувано на 30.06.24 в 08:50

Граф Дренски – безделник по душа

В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..

публикувано на 29.06.24 в 12:35
Асен Блатечки и Николай Урумов

Николай Урумов поставя "Зимните навици на зайците" в Ловеч

Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет  за "България,..

публикувано на 29.06.24 в 11:35
Автопортрет, 1983

За материалното и духовно наследство на Дечко Узунов

Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..

публикувано на 29.06.24 в 08:30