Защо все още се налага да говорим за дамите – в случая в технологичния сектор, за общата ситуация, за различния професионален път? За това доколко и в други сектори ситуацията е подобна, за възможните мерки на национално ниво и проекти на неправителствения сектор, за бъдещето на съчетаването на личния и професионалния живот – коментират в ефира на "Нашият ден" Виктория Петрова, директор Комуникации и развитие в Българския фонд за жените, Венета Лимберова, председател на фондация Coding Girls & WomenTech Network и Елена Николова от фондация "Жените в предприемачеството", която предава опита си на други жени предприемачи.
"Основната причина са стереотипите, в които ние сме социализирани още от най-ранна детска възраст като момичета, после в училище и в тийнейджърските години, и в зряла възраст, че жените нямат нужда да гледат към управленски позиции. Има женски и мъжки професии, че това да си директор е все още мъжка професия", казва Виктория Петрова.
81% от българите смятат, че най-важната роля на жената е да гледа семейството и дома. Докато средната цифра за Европа е 44%.
"Статистиката за дамите в технологиите сочи, че в Европа и у нас процентите на включените дами в технологиите е много нисък. За ЕС това са 17%, а за България 13%“, посочва Венета Лимберова.
Елена Николова коментира участието на жените в предприемачеството и инвестициите. По-малко от 10% е бройката на жените, които стартират собствен бизнес, както и близо 10% са бизнес ангелите жени, които инвестират в стартъп компании.
В България липсва равенство между нивата на заплащане при жените и мъжете, като разликата варира до 13%.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
