Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света.
Има ли какво още да се открива или пещерната фауна вече е открита и описана. Оказва се, че едва сме открехнали прозореца към необятните тайни на подземния свят у нас.
В пещерите не само се записва историята на земята в продължение на милиони години – всеки катаклизъм, наводнение, засушаване или земетресение, но светът на пещерите е тясно обвързан с човешката дейност на повърхността. Искърският пролом, например, един от първите райони в който започват биоспелеологичните проучвания преди 100 години е изглеждал напълно различно. Огромни стада са пасли в откритите пространства. Сега на тяхно място има гора и рядко в района могат да се видят кози или овце. Остава загадка как тази промяна на повърхността – от замяната на тревните местообитания с гори, различните химични вещества попадащи с човешката дейност под земята или урбанизирането на земята на повърхността се отразява на организмите под земята.
Предизвикателствата пред съвременната биоспелеология са един от фокусите на програмата, с която Националният природонаучен музей се представя в нощта на учените на 29 септември.
Ще има и други любопитни презентации, от които ще научим какво са ксилариалните гъби, какви процеси протичат в ледените езера на Антарктика, а също какво се случва, когато даден животински вид се завърне на някогашното си местообитание о след близо 150-годишноотсъствие с лекцията "Завръщане или инвазия", за бобрите по поречието на Русенски Лом.
Разбира се, ще има и множество ателиета и работилници, а за акцентите в програмата чуйте доц. Николай Симов и доц. Марио Лангуров от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Има подобна максима сред лекарите, която е силно подкрепена от гастроентеролозите. Именно специалистът в тази област д-р Иван Лютаков представи в поредния брой "За здравето" идеите на своята гилдия за здравето и болестите на стомашно-чревния тракт. Лекарят от болница "Царица Йоанна – ИСУЛ" акцентира върху диагностиката и симптомите на най-често..
Моника Методиева и музикалното изкуство са неразривно свързани. Музиката се появява още в годините на начално и средно образование в Специално училище за ученици с нарушено зрение "Луи Брайл". Отвежда я до Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", нейн спътник е и в ролите ѝ като актриса в Театър-лаборатория "Алма Алтер", за да..
"Има достатъчни факти, които включват писмени извори, и то гръцки, според които (а и според преданието) азбуката е пригодена за нуждите на езика – гръцкия или изобщо балканския – е донесена от Орфей, илири , които са я приспособили към нуждите на нашите езици. Те са свързани с нуждите на една древна прослойка – пеласгите , които всъщност са..
С него ви срещнахме още когато беше курсант от Националния военен университет "Васил Левски", факултет "Артилерия, ПВО и КИС" – Шумен. Повод беше току-що получената стипендия на името на акад. Ангел Балевски, която фондация "Еврика" дава за постижения в инженерни науки в областта на машиностроителните технологии. От тогава минаха цели 4 години...
Онези, които редовно слушат "Покана за пътуване", знаят, че в предаването има запазена територия за Алис Димишева. Щом посети за първи път някоя държава, я каня да сподели неподправените си впечатления. Неотдавна студентката по българска филология в Софийски университет се завърна от Римини, Флоренция и Венеция и тутакси я помолих да сподели за своята..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон..
"Sci-Fi Фолклор" изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg