Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света.
Има ли какво още да се открива или пещерната фауна вече е открита и описана. Оказва се, че едва сме открехнали прозореца към необятните тайни на подземния свят у нас.
В пещерите не само се записва историята на земята в продължение на милиони години – всеки катаклизъм, наводнение, засушаване или земетресение, но светът на пещерите е тясно обвързан с човешката дейност на повърхността. Искърският пролом, например, един от първите райони в който започват биоспелеологичните проучвания преди 100 години е изглеждал напълно различно. Огромни стада са пасли в откритите пространства. Сега на тяхно място има гора и рядко в района могат да се видят кози или овце. Остава загадка как тази промяна на повърхността – от замяната на тревните местообитания с гори, различните химични вещества попадащи с човешката дейност под земята или урбанизирането на земята на повърхността се отразява на организмите под земята.
Предизвикателствата пред съвременната биоспелеология са един от фокусите на програмата, с която Националният природонаучен музей се представя в нощта на учените на 29 септември.
Ще има и други любопитни презентации, от които ще научим какво са ксилариалните гъби, какви процеси протичат в ледените езера на Антарктика, а също какво се случва, когато даден животински вид се завърне на някогашното си местообитание о след близо 150-годишноотсъствие с лекцията "Завръщане или инвазия", за бобрите по поречието на Русенски Лом.
Разбира се, ще има и множество ателиета и работилници, а за акцентите в програмата чуйте доц. Николай Симов и доц. Марио Лангуров от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по света. За любителите на статистиката ще спомена, че нейният "Шинел" по Гогол е хит две поредни години и е в класацията "Топ 20" на най-добрите събития на най-големия световен фестивал на изкуствата в..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се въведе задължителна матура по математика в края на 12 клас. "Идеята не е добра, защото ние се опитваме да подобряваме лошите резултати, но това не става с въвеждането на нови изпити или..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но неведомите пътища Господни не само ме отведоха отново там, ами ме впуснаха в екстремно приключение в La Vallee des Couleurs Nature Park – Природния парк "Цветната долина". 450-те акра на парка навремето..
Споровете кой от двамата светци заслужава да бъде честван на 14 февруари - нашенският Трифон Зарезан или чуждоземният св. Валентин – изглежда поутихнаха, примирявайки традицията с глобално комерсиалното съвремие. Или просто напоследък избледняха пред актуалните ни местни проблеми и световните катаклизми. 14 февруари обаче неотменно, макар и не..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век" – едно художествено събитие, което с визията и находките си зададе нов поглед върху начина, по който модернистична Европа присъства в..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg