Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Прозорци към подземния свят в Нощта на учените

Подземното богатство на българските пещери е сред акцентите в програмата на Националния природонаучен музей в нощта на учените

7
Снимка: Виолета Желязкова

Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света.

Има ли какво още да се открива или пещерната фауна вече е открита и описана. Оказва се, че едва сме открехнали прозореца към необятните тайни на подземния свят у нас.

В пещерите не само се записва историята на земята в продължение на милиони години – всеки катаклизъм, наводнение, засушаване или земетресение, но светът на пещерите е тясно обвързан с човешката дейност на повърхността. Искърският пролом, например, един от първите райони в който започват биоспелеологичните проучвания преди 100 години е изглеждал напълно различно. Огромни стада са пасли в откритите пространства. Сега на тяхно място има гора и рядко в района могат да се видят кози или овце. Остава загадка как тази промяна на повърхността – от замяната на тревните местообитания с гори, различните химични вещества попадащи с човешката дейност под земята или урбанизирането на земята на повърхността се отразява на организмите под земята.


Предизвикателствата пред съвременната биоспелеология са един от фокусите на програмата, с която Националният природонаучен музей се представя в нощта на учените на 29 септември.

Ще има и други любопитни презентации, от които ще научим какво са ксилариалните гъби, какви процеси протичат в ледените езера на Антарктика, а също какво се случва, когато даден животински вид се завърне на някогашното си местообитание о след близо 150-годишноотсъствие с лекцията "Завръщане или инвазия", за бобрите по поречието на Русенски Лом.

Разбира се, ще има и множество ателиета и работилници, а за акцентите в програмата чуйте доц. Николай Симов и доц. Марио Лангуров от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.


Снимки – Виолета Желязкова, Станимира Делева
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Иван Лютаков

Ние сме това, с което се храним…

Има подобна максима сред лекарите, която е силно подкрепена от гастроентеролозите. Именно специалистът в тази област д-р Иван Лютаков представи в поредния брой "За здравето" идеите на своята гилдия за здравето и болестите на стомашно-чревния тракт. Лекарят от болница "Царица Йоанна – ИСУЛ" акцентира върху диагностиката и симптомите на най-често..

публикувано на 12.11.24 в 17:20

Вокалният педагог Моника Методиева за уроците и отговорността в професията и живота

Моника Методиева и музикалното изкуство са неразривно свързани. Музиката се появява още в годините на начално и средно образование в Специално училище за ученици с нарушено зрение "Луи Брайл". Отвежда я до Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", нейн спътник е и в ролите ѝ като актриса в Театър-лаборатория "Алма Алтер", за да..

публикувано на 12.11.24 в 16:02
проф. Диана Гергова

Проф. Диана Гергова: Археологическите паметници в България са оставени без надзор

"Има достатъчни факти, които включват писмени извори, и то гръцки, според които (а  и според преданието) азбуката е пригодена за нуждите на езика – гръцкия или изобщо балканския – е донесена от Орфей, илири , които са я приспособили към нуждите на нашите езици. Те са свързани с нуждите на една древна прослойка –  пеласгите , които всъщност са..

публикувано на 11.11.24 в 18:10

Еврика! Успешни българи: ст. лейтенант Мирослав Димитров

С него ви срещнахме още когато беше курсант от Националния военен университет "Васил Левски", факултет "Артилерия, ПВО и КИС" – Шумен. Повод беше току-що получената стипендия на името на акад. Ангел Балевски, която фондация "Еврика" дава за постижения в инженерни науки в областта на машиностроителните технологии. От тогава минаха цели 4 години...

публикувано на 11.11.24 в 16:53

Алис Димишева за нейната първа Италия

Онези, които редовно слушат "Покана за пътуване", знаят, че в предаването има запазена територия за Алис Димишева. Щом посети за първи път някоя държава, я каня да сподели неподправените си впечатления. Неотдавна студентката по българска филология в Софийски университет се завърна от Римини, Флоренция и Венеция и тутакси я помолих да сподели за своята..

публикувано на 11.11.24 в 08:30