Неделният следобед на 24 септември е посветен на ярка личност от историята на оперния театър – унгарския тенор Шандор Коня, роден на 23 септември 1923. Професионалният път на певеца, който в определен период се изявява под името Александър Коня, е свързан предимно с немския и италиански теноров репертоар. Най-известни остават неговите превъплъщения в Лоенгрин и Калаф. Дарен от природата с бляскав спинтов глас, Коня е притежавал великолепен висок регистър.
Когато е съвсем млад – на около 23, негово изпълнение в германския град Билефелд, прави силно впечатление на двама германски бизнесмени, които го подпомагат финансово. Единият от тях го представя на генералния музикален директор на кметството в Мюнстер, който от своя страна препоръчва талантливия студент от Музикалната академия "Ференц Лист" в Будапеща на изтъкнатия вокален педагог професор Фредерик Хуслер, търсен за консултации от диригенти като Фуртвенглер, Караян и Сарджънт. При Хуслер Шандор Коня учи в Музикалната академия в Детмолд, а след това специализира и в Рим и Милано.
Дебютът му на сцена е през 1951 в Билефелд като Туриду от "Селска чест". Две години по-късно отново там представя главната партия от Вагнеровия "Лоенгрин". След успешния дебют в Билефелд Шандор Коня получава ангажименти в Дармщат, Щутгарт и Хамбург, а през 1955 става част от състава на Берлинската държавна опера. Година по-късно прави чудесно впечатление с главната роля в спектакъл на комичната опера "Багдадският бръснар" на Петер Корнелиус на фестивала в Единбург. Така започва световната му кариера. Следва зашеметяващ дебют в Байройт през 1958 като Лоенгрин. Тази роля се превръща в емблематична за Коня. Тя е дебютна за него и в Парижката опера през 1959. Година по-късно идва и дебютът му в Миланската Скала като Парсифал. През същата 1960 г. Шандор Коня се представя за първи път в Америка – сцената е на Операта в Сан Франциско, а партията - Дик Джонсън от "Момичето от Запад". Успехът е безспорен, следват Лоенгрин, Рудолф от "Бохеми" и Радамес от "Аида" в същия театър.
Първата изява на унгарския тенор в най-престижния американски оперен театър - Метрополитън опера, е на 28 октомври 1961. Тук отново е впечатляващ като Лоенгрин, както и в дебюта си в Ковънт Гардън през 1963. В продължение на 15 сезона в Мет Шандор Коня пее Радамес, Дик Джонсън с партньорка Рената Тебалди като Мини, Калаф (другата му емблематична партия), Пинкертон, Каварадоси. Няколко са изявите му в Ню Йорк в немски опери като "Вълшебният стрелец", "Летящият холандец" и "Нюрнбергските майстерзингери", но една от най-високо оценените е отново италианска – на Едгардо от "Лучия ди Ламермур", която Шандор Коня представя в новата постановка на Met от 1964 година, а негова партньорка като Лучия е Джоан Съдърланд.
Точно този спектакъл ще прозвучи почти цялостно в "Неделния следобед". Безценната регистрация от архивите на най-престижния американски оперен театър е предоставена на Европейския съюз за радио и телевизия във връзка със 100-годишнината от рождението на Шандор Коня. Записът е от 5 декември 1964, дирижира Силвио Варвизо. Освен великолепните Съдърланд и Коня, в ролята на Енрико блести големият румънски баритон Николае Херля, италианският бас Боналдо Джайоти е Раймондо, Карлота Ордаси - Алиса, американците Чарлз Антъни и Робърт Наги представят партиите на Артуро и Нормано. Записът, изпълнен с жизнерадостна енергия и устрем, е запазил атмосферата на любов, възхищение и преклонение на публиката от средата на миналия век към оперните артисти. Аплаузите са щедри и възторжени. А изследователи твърдят, че точно това е изпълнението, което буквално за една нощ превръща Джоан Съдърланд в звезда от световна величина. Разкошният ѝ глас действително изглежда създаден за ролята на нещастната Лучия. В пета картина, когато изпява знаменитата "Сцена на полудяването", Съдърланд буквално подлудява публиката. Вокалните ѝ каскади изглеждат едновременно безкрайни и свръхчовешки, а тя ги преодолява с устрема на олимпийска шампионка, заслепяваща тълпата с изпълнение, достойно единствено за златен медал. Гласът на Съдърланд тогава и винаги остава златен. А в "Лучия ди Ламермур" тенорът Шандор Коня е повече от достоен партньор на тази ослепителна оперна звезда, наричана "Гласът на столетието" и "Глас от Рая".
Снимки - стоп кадър YouTube
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg