По повод 17 септември, празникът на София – денят, в който православната църква отдава почит на сестрите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София – в предаването гостува доц. д-р Венета Ханджийска, директор на Регионалния исторически музей в София.
През 1928 година е взето решение за основаване на градски музей по предложение на столичния кмет Владимир Вазов. През 1998 г. с решение на Столичен общински съвет, Музеят за история на София се настанява и започва активна дейност в сградата на Централната минерална баня. Построена по проект на архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер през периода 1905–1910 г., сградата се приема като един от най-значимите архитектурни паметници на столицата. Централна минерална баня е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
За близо десет години – от 1998 г. до 2008 г. - се полагат усилия да се осъществят основните архитектурни и строителни промени, за да се преобразува банята в музей. Съвременната постоянна експозиция се открива на 17 септември 2015 г. и вече 8 години тя се радва на интереса на не само на столичани и на любознателни българи, но и на многобройна чуждестранна публика. Предметите, изложени в осем основни зали, представят периода от VI хил. пр. Хр. до 40-те год. на ХХ в. Музеят разполага и с две допълнителни зали и за временните изложби.
Като най-впечатляващите музейни експонати, посетителите определят сватбената каляска на българския цар Фердинанд и неговият личен автомобил "Мерцедес" – един от първите по онова време в София, а също царските символи на властта и тронът на цар Борис III, на който той е седял в Народното събрание, както и Златната книга на София и Витошката златопечатна грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. - първо свидетелство за избора на ново име на града - София. Музеят представя и множество ценни археологически предмети, намерени при разкопки на територията и околностите на столицата, както и богата колекция от икони….
Посетителите са привлечени и от филиалите на Регионалния исторически музей - мавзолеят на княз Александър I Батенберг, музеят в базиликата "Света София", Западната порта на Сердика, Триъгълната кула на Сердика и др.
Оригиналните музейни експонати разказват за различни времена и за хора, живели в древността или в недалечното минало на София. Виждаме образи, като този на глашатая от преди стотина години, когато вестниците не са за всеки, няма радио и телевизия няма, а за социалните медии знаят само хората от бъдещето. Няма ги и вестникарчетата, които продават още "топлата" преса по улиците и кафенета. Но в музея още се чуват подвикванията на бозаджиите и се разнася аромат на прясно изпечен хляб от невидимите вече пекарни, изгубени във времето, заедно с образите на фурнаджиите, на ваксаджията и още много други, които все още понякога си дават среща из музейните зали…
За изминалите 25 години, от разполагането на РИМ-София в сградата на Централната минерална баня, как се развива музеят и как изпълнява своята мисия, като една от символичните институции за нашата столица? За това разговаряхме с доцент д-р Венета Ханджийска, както и за проявите, с които музеят посреща празника на София.
Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..
Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..
"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg