Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как се става професионален видеоиграч?

| обновено на 12.09.23 в 11:15
Иван Иванов
Снимка: Фейсбук/ личен профил

Иван Иванов, известен с псевдонима Mind Control, се явява заедно с отбора си на върха на стратегическата видеоигра Dota през 2017 година в Сиатъл. Не само това, но през 2019 година той се класира на второ място в Шанхай. Какво се крие зад тези международни успехи и какво чувство е да се състезаваш срещу най-добрите в света? Иван Иванов сподели своя опит и мисли в ефира на предаването "Нашият ден".

Пътят към професионализма

Иван разказа за своята дългогодишна история с видеоигрите: "Видеоигри играя от 5-годишен, но професионално от 8. Подкрепяха ме приятелите, с които играех. Може би бях най-добрият в групата си", споделя той.

За момента на триумфа в Сиатъл, Иван споделя:

"Усещането да спечелиш срещу най-добрите е великолепно – това означава да изживееш мечтата си", казва още той.

Изграждане на умения чрез Видеоигрите

Иван Иванов също споделя важни уроци, които видеоигрите могат да предложат:

"Видеоигрите помагат за концентрация, с дисциплина и да се научиш да развиваш уменията си като човек сам. Те подобряват комуникацията, можеш да научиш и нов език." Този аспект на видеоигрите подчертава, че те не само са развлечение, но и средство за обогатяване на лични и професионални умения. Според него видеоигрите са недоразбрани и леко подценявани. 

Иван Иванов, или Mind Control, представлява историята на един човек, който превърна страстта си към видеоигрите в път към международен успех. Неговият опит показва, че постоянството, посветеността и усилията могат да бъдат наградени със съвършенство и признание в света на професионалното гейминг общество.

Снимки: Фейсбук/ личен профил 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Отвъд клетките: Значителен брой българи искат по-добро отношение към животните

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден", по случай Световния ден на селскостопанските животни и в навечерието на Международния ден за защита на животните, обсъждаме важни теми, свързани с отношението към животните и практики, които би трябвало да останат в миналото. Един от поводите за дискусията е неотдавнашното решение на Ветеринарния..

обновено на 02.10.24 в 10:51
Центърът на село Арчар

От древния град Рациария до днешното село Арчар

Арчар е най-голямото село в област Видин, с население от около 2700 човека. То има двойно повече жители, отколкото общинския му център град Димово. Селото е разположено по поречието на река Дунав между градовете Видин и Лом. Населеното място е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария. Създадено е през II век като постоянна станция..

публикувано на 02.10.24 в 09:10

Етиката като инструмент за посрещане на бъдещето

Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения.   Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в..

публикувано на 01.10.24 в 12:10

Кристина Божилова: Нидерландия остава водеща дестинация за българските студенти

Изложението "Световно образование" предоставя чудесна възможност за задълбочаване на познанията относно тенденциите в образователната сфера, както и за отговор на редица въпроси – запазва ли се интересът към образование в чужбина, дали България се утвърждава като привлекателна дестинация за обучение, продължава ли Нидерландия да бъде лидер и..

публикувано на 01.10.24 в 11:26
Юлияна Антонова-Мурата

Юлияна Антонова-Мурата представя "Хай, хай, Япония": Уроци за радостта в ежедневието

Юлияна Антонова-Мурата разказа с топлина и лични примери за своята втора родина – Япония, като сподели, че не е търсила сензации в историите си, нито е сравнявала Япония с България . Тя подчерта, че историите в книгата "Хай, хай, Япония" са простички и човешки, без да се стреми към сензационност или драматизъм. За нея е важно да предаде усещането..

обновено на 01.10.24 в 11:18