"Поет на самотата и близостта, на болката (семейната му история е пълна с ранни загуби, депресия, рано отишли си деца, една от дъщерите му се самоубива) и неутолимото желание за живот, на постоянно напипвания и губен пулс на природата." Така определя творчеството на известния американски поет Робърт Фрост преводачката му на български език Зорница Христова. Преди доста години тя започва да превежда негови творби, които харесва. Редактор на подбора става проф. Александър Шурбанов, художник е Люба Халева. Така на български се появява дългоочакваната първа стихосбирка на Фрост "Сбогом, и стой на студено". В прецизен превод, с твърди корици и чудесни илюстрации в хармония с текста.
В есето си за поезията на Робърт Фрост "За скръбта и разума" Бродски пише: "Обикновено го описват като поет на провинцията, на селските пейзажи – като простонароден, грубоват, остроумен стар джентълмен фермер с, общо взето, позитивен мироглед. Накратко, американски като американския ябълков пай. В интерес на истината той до голяма степен подклажда това схващане, представяйки точно този свой образ по многобройни публични изяви и интервюта. Едва ли му е било трудно да го прави, защото наистина притежава и тези качества. Той наистина е същностно американски поет, само че трябва да уточним каква е тази същност, какво означава думата "американски", съотнесена с поезията и – по възможност – изобщо. През 1959 година, на банкет в Ню Йорк по случай осемдесет и петия рожден ден на Робърт Фрост, най-изтъкнатият критик по онова време Лайънъл Трилинг се изправя с чаша в ръка и нарича Фрост "смразяващ поет". Това, естествено, успява да поразбуни духовете, но епитетът ми се струва добре подбран. Сега бих искал да обърнете внимание на разликата между "смразяващ" и "трагичен"."
Независимо дали сте чели есето на Йосиф Бродски, прочетете стихотворенията на този извънреден поет и ще усетите сами неговата смразяваща мощ. А повече може да научите от разговора на Силвия Чолева с преводачката Зорница Христова.
Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..
"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той..
Днес (9 април) от 18 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Франческа Земярска "Маска и глас в творчеството на Маргьорит Юрсенар". В "Нашият ден" литературоведът Камелия Спасова разказва повече за този своеобразен разговор между Земярска и първата жена, станала член на Френската академия през 1980..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството ѝ. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката,..
Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
