Пътят ти памук да е!

Мобилността, иначе казано възможността на хората да пътуват и да пребивават в различни точки на държавата, континента или света, е една от отличителните особености на съвременната епоха. И без да си припомняме знаменития пример с овчаря на Драгалевския манастир, който цял живот пасъл овцете си и гледал към София без нито веднъж да я посети, е достатъчно да се сетим собствените ни прабаби и прадядовци колко често и по какви поводи са пътували и за какви приключения по време на път са разказвали. Говорим за масовия случай, а иначе скиталци и пътешественици винаги е имало, а техните истории са се разказвали за удивление и поука на слушателите.

Така или иначе нещата много са се променили, за разлика от думите, които продължаваме да използваме също като хората далеч преди нас. Това не значи, че самите думи са останали недокоснати от времето. Само за сравнение, ако в старобългарския език думата „път“ се е употребявала с шест значения, в съвременния ни книжовен език те са поне осемнайсет. Затова пък повечето от наименованията за път, пътуване и пътник и много от колоритните изрази с тяхно участие са останали само в диалектите и литературата. Както обаче е установено, дори да не използваме тези езикови „вкаменелости“, не е трудно да се досетим какво означават и кога се употребяват, е, в повечето случаи…

Как са се наричали пътят, пътуването и пътуващият човек и с какви представи и вярвания са свързани многобройните изрази, свързани с пътя, част от които са живи и все още използваме разказва в предаването "За думите" доц. Марияна Витанова от Секцията по етнолингвистика на Института за български език.