Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Санкциите и оценката за дисциплина ли ще спрат агресията в училище?

Снимка: БГНЕС

Неотдавна в публичното пространство се появи текст – позиция на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" за агресията. За тези, които следят тематиката, позицията не е изненадваща. "Актуалният" елемент е позоваването на драстичния случай на насилие над младата жена от Стара Загора. В общи линии се предлага агресията да се спре с агресия – задължителен договор за спазване на училищния правилник, който родителите да подписват, санкции към ученици и родители, забрана на "нерегламентираната комуникация" между родител и учител, въвеждане на оценка за дисциплина и т.н. всячески отпор срещу "войнстващите родителски напъни за намеса в управлението на българското образование".

На въоръжение се изваждат добре познатите репресивни методи от недалечното минало, които трябва да осигурят безоблачното настояще на училището и светлото бъдеще на обществото. Позицията е неадекватна и незащитима, но друго е по-важно в случая – реакцията на самите учители. Без да имаме точни данни, само от коментарите в социалните мрежи разбираме, че част от учителите одобряват това затягане на режима, включително и въвеждането на оценка за дисциплина.

Защо това е така, толкова безпомощни, обезверени и отчаяни ли се чувстват българските учители, за да приемат наказанията и ограниченията като единствен начин за справяне с агресията на ученици и родители, които се нарочват за врагове на училището. В рубриката "Всичко за образованието" се опитваме да "надникнем" в класните стаи и коридори, за да разберем в каква ситуация са учителите и от каква защита и подкрепа се нуждаят.

Разговаряме с Виктория Костадинова, която има дълъг стаж като учителка в различни степени на средното образование, училищна психоложка и отскоро зам.-директорка на Център за деца със специални образователни потребности в Плевен.

В.К.: "Агресията е непознаване на алтернативно поведение. Висок е процентът на учениците по данни на УНИЦЕФ за последните години, които са свидетели на форми на насилие – най-често емоционално, физическо и сексуално. Така наречената оценка, за която лобират организациите на синдикална основа, за мен ще бъде връщане назад, ще се постави фокусът върху грешката, върху неумението, върху негативната част на детската личност, нещо, което съвременните образователни политики, включително и в България, вече се стремят да преодолеят. Има чудесни практики за преодоляване на стигмата "лош ученик" и "проблемен клас" – вече не говорим само за наличие на отделни случаи на агресия, а за случаи на масови нарушения на дисциплината и появата на така наречения феномен "труден клас".

Българският учител е изправен пред една много сериозна, предизвикателна ситуация, при която често е оставян сам в рамките на училището да извършва превенция, да има интервенция и след това да работи и образователно…

Искам да вметна също, че навлизането в образователната система у нас на подпомагащи специалисти  в голяма част от случаите остава неразбрано от учителя, който преподава конкретни предмети. Малко са училищата, в които екипът за личностна подкрепа и развитие е приет, работи стиковано с останалите колеги и екипно се взимат решения и се извършват приобщаващи успешни практики.

Аз бях част от екипа на Основно училище "Никола Вапцаров" в Селановци и мога да кажа, че, когато отгоре от страна на директора приобщаващата практика е призната като ценна, изведена е като принципи в стратегията на училището и документите, които се създават, се прилагат и са реалистични и целите са свързани с успеваемостта на детето не само в академичен план, но и в посока изграждане на психично здраве, изграждане на емоционална и социална компетентност, изграждане на навици и качества, които ще направят този човек конкурентен на база на индивидуалните му възможности, това е възможно.

Има добри примери в българската училищна практика. Ако даваме гласност и широта на възможности да бъдат овладени тези практики, демонстрирани и представени, мисля си, че учителят няма да се чувства така самотен."

Целия разговор чуйте в звуковия файл 


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25