Защо България остана единствена от всички бивши социалистически страни, която няма музей, свързан с времето на комунизма? Какво говори това за нашето порастване като общество, за нашите равносметки, поуки и уроци? За политическата воля и визията ни за бъдещето?
Проф. Ивайло Знеполски коментира в "Какво се случва“ идеята на общинските власти в София подземията на бившия мавзолей на Георги Димитров да се превърнат в Музей на тоталитарния култ.
Според него много дълги години нашето общество не беше узряло за извличане на уроци и за създаването на памет за времето на комунизма "Говореше се, но нищо не се правеше. Държавата смяташе това за маловажно и се родиха поколения, които нямат представа за миналото, няма откъде да го научат, никакъв урок не ги засяга и не им е пътеводна нишка в поведението в живота.
По-голямата част от хората се интересуват от проблемите на всекидневието, потребителската кошница, цената на бензина и на електричество и така се създава апатия в едно общество и носталгия по нещо, което не е изяснено. Профилът му не е изяснен и в паметта са останали малките благинки."
"Трябва да се подходи много внимателно към такъв музей – смята проф. Знеполски. – Нещата около Георги Димитров и култа, особено в България, са много сложни. В никакъв случай музеят не трябва да се изолира върху една или друг личност, а да се разбере, че култът и личността са функция на организацията, на партията. Иначе може да има обратен ефект."
Проф. Ивайло Знеполски е културолог, семиотик, философ, социолог, политик, дългогодишен директор и създател на Института за изследване на близкото минало.
Чуйте целия разговор от звуковия файл.
"Задачата за създаването на Музей на тоталитарния култ е много комплексна. Ще има конкурс, но изводът, до който стигнаха работните групи, е този конкурс да бъде доста отворен. Могат да участват архитекти, дизайнери, социолози, историци, изкуствоведи, дигитални артисти. Зависи екипите, които кандидатстват, как ще подходят към темата и се разчита на находчивостта на кандидатстващите" – казва изкуствоведката Весела Ножарова, която взе участие в организираните от общината обсъждания на идеята за създаването на Музей на тоталитарния култ.
"Просто дойде моментът България да има музей, който да се занимава с тоталитарното минало. 34 години нито една власт не се престрашава да направи адекватен прочит на миналото, но все пак има историческо съгласие за много неща.
Подземието на мавзолея е много малко пространство, но има автентични запазени неща, като мястото, на което мумията е била балсамирана. Има хладилна техника, тунели, плочки, тапети. Това, което би трябвало да се направи, е почти наново да се преустрои пространството, но задължително да се запазят автентичните неща.
Такъв музей може да бъде полезен не само за образователни цели, но и за туризма на София. Той би могъл да бъде изключително атрактивен, защото се занимава с една екзотична част от комунизма. Но има нужда и от друг, голям, просторен музей, който да се занимава с идването на този режим на власт."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – Уикипедия
В края на ноември в Конуей хол в Лондон ще бъде премиерата на двуезичния сборник на английски и български Shining Wind / "Сияен вятър". Събитието ще е част от зимното събиране на Британското хайку общество. В книгата могат да се прочетат автори от САЩ, Австралия, Португалия, България, Великобритания, Индия, Ирландия, Испания, Италия, Канада,..
Следващата седмица Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна гостува в София в Малък градски театър "Зад канала" с постановката "Формата на нещата". Пиесата е едно от открояващите се заглавия в съвременната англоезична драматургия, което привлича внимание още с първата постановка в Лондон през 2001. Тя разказва за студентка по скулптура,..
Всяка година се раздават Нобеловите награди, но малко хора знаят коя е личността зад тези награди. Книгата "Нобел. Загадъчният Алфред. Неговият свят и неговите награди" на шведската журналистка Ингрид Карлберг дава отговор на този въпрос в над 600 страници. Карлберг е разследващ журналист, преди да се насочи към писането на биографии, затова..
В редакция "Хумор и сатира" знаем безброй поговорки и затова, например, за каквото и да става дума, все гледаме да го обърнем на смях, та и ние покрай света да оцелеем, смеейки се. Успяваме или не – можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната..
Драматичният театър "Рачо Стоянов" в Габрово отбелязва 95 години от своето създаване. Началото е поставено през 1929 година с откриването на Общински театър - Габрово, който се възприема за основоположник на днешния Драматичен театър. Годишнината ще бъде чествана на специална церемония на 16 ноември, като част от програмата на 12-ата Нощ на..
Откривателства, размишления и дълбочина на смисъла . Четенето предизвиква границите на нашето въображение и отваря пред нас нови хоризонти. Зад страници..
На днешния 15 ноември Физическият факултет на Софийския университет предлага на всички ентусиасти и любопитни умове едно истинско пътешествие из чудесата..
Драматичният театър "Рачо Стоянов" в Габрово отбелязва 95 години от своето създаване. Началото е поставено през 1929 година с откриването на Общински..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
