Украйна на няколко скорости

Разговорът за Украйна никога не е прекъсвал. В ефира на "Нашият ден" журналистът Николета Атанасова разказва за въздушните тревоги, пропускателните пунктове и всекидневието на украинците, които вече са притъпили усещането за паника и приемат ракетните обстрели за неизбежна част от всяко денонощие. С украинците може да се говори за всичко, те имат невероятно чувство за хумор, дори често се самоиронизират, за да имат сили да приемат всекидневните изпитания, които руската агресия им налага.

"Първият град, който човек виждам в Украйна, е Чернивци. Интересна е границата, там не можеш да снимаш. Не можеш да записваш. Леките коли минават бързо, иначе има голяма опашка от ТИР-ове, – разказва Николета Атанасова. –

От там нататък влизаш в един друг свят. Някак се разбира, че влизаш в Украйна, не само по знамената, които се веят почти навсякъде.

Може би, това е лична емоция, когато влезеш в такава държава, в която се водят бойни действия, цялото ти тяло се пренастройва. Започваш хем да си в очакване, хем в едно безкрайно любопитство, – допълва тя. –

Половин час след преминаването на украинската граница се чува и първата въздушна тревога. Не разбираш какво се случва, защото по улиците не виждаш нищо, което да се е променило. Хората продължават да ходят по тротоарите, колите се движат, няма никаква паника, – подчертава Николета Атанасова. –

Всяка сутрин в 9 часа Украйна мълчи в продължение на една минута. Женски глас на запис съобщава, че започва минута мълчание за всички, които са пострадали или са загинали. Изброяват не само войниците на фронта. Но жените и децата, които по някакъв начин са пострадали от тази война."

Николета споделя, че дори и по време на тревогите, виждаш спокойствие. Няма никакви истерии по улиците. Много е силен контрастът, даже бих казала, че Украйна е на две, дори на три скорости. От една страна, е абсолютно спокойният живот, хора, които се радват на горещото лято, и контрастът на военните действия.

Уличните музиканти във Винница свирят патриотични песни. Един от тях споделя пред Николета Атанасова, че за него най-важната дума е мир. Ако може този мир да бъде облечен в повече изкуство. Ако може хората, които са от двете страни на тази война, по някакъв начин да срещнат изкуството.

Близо година и половина много украинци отказват да разговарят на руски език и има проблем с комуникацията с тях.

"Украинците не се оплакват от нищо. Те живеят живота си такъв, какъвто е. Всички работят и дават пари за фронта, но магазините са пълни. Всичко тук е много вкусно“, казва още Николета Атанасова.

Впечатлена е от любовта на украинците към мястото, в което живеят, и чувството за отговорност, че всеки трябва да се грижи за това място, за да бъде то такова, каквото е. Но украинците, чиито близки са на фронта, са много обрани в разказа си.

"Ако ме търсите по телефона на този украински номер, през който разговаряме в момента и той дава заето, операторът няма да ви каже, че линията е заета. А ще каже, "Моля, изчакайте, абонатът вероятно говори за победата“, пояснява в края на разговора Николета Атанасова.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.