Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каква е връзката между космоса и холерата

Снимка: Pixabay

Нашата родна синя планета е опасана от сателити, заети с постоянно наблюдение. Огромният брой от тези сателити, малко над 7 хил. и 700 не са насочени към открития космос, а обратно към нас самите. Целта на гигантското селфи разбира се е наблюдение – сателитите събират данни за пожари, за промяна на нивото на водоеми, за проверяване на солеността на морета и океани, за метеорологични прогнози и за какво ли не още. Оказва се обаче, че сателитите могат да прогнозират появата на епидемии.

Как?

Холерата, любителка на водата и вярна спътница на природните бедствия и катастрофи, се причинява от бактерии. Тези бактерии обитават безгрижно стомасите на различни ракообразни, както и зоопланктона.
Но освен зоо има и фитопланктон и цътфежът на последния води до нарастване на зоопланктона, любимец на холерната бактерия. Добрата новина е, че цъфтежът се вижда от космоса.

Вездесъщите сателити, зорко наблюдаващи Земята, засичат цъфтежа на фитопланктона и дори регистрират температурата му и по този начин се предвиждат и могат евентуално да се ограничат потенциалните огнища на холерна епидемия.
Както се казва, понякога за да решиш един проблем, трябва да смениш перспективата и да погледнеш от друг ъгъл, в случая отвисоко.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42