Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Виктор Петров със скулптурната серия "Вградената невеста" спечели наградата "База" 2023

16
Виктор Петров
Снимка: @sofiacityartgallery

Софийска градска художествена галерия за 16-и път е домакин на престижния Международен конкурс-изложба, известен като Наградата за съвременно изкуство "База", 2023. В основата на това събитие са Институт за съвременно изкуство - София, фондация „Едмонд Демирджиян“ и фондация „Лъчезар Цоцорков“, както и Фондация за гражданско общество - Ню Йорк.


В конкурса могат да участват само автори до 35 години. Номинирани тази година за "База" са седем активно работещи български художници – Алина Папазова, Вероника Десова, Виктор Петров, Ивелина Иванова, Калина Мавродиева, Мартиан Табаков и Никола Грозданов. Кураторът на изложбата и конкурса Марина Славова.

Ще припомним някои от носителите на наградата "База" досега – това са такива артисти като Рада Букова, Викенти Комитски, Кирил Кузманов, Мартина Вачева, Мария Налбантова, Марта Джурина.


Малко за историята на този конкурс-изложба "База" разказва Марина Славова в звуковия файл. Ще припомним обаче, че Наградата "База" е основана през 2008 година по инициатива на Мария Василева и нейни бяха първите думи вечерта на откриването, в препълнената зала на втория етаж на СГХГ.



Носителят на Наградата "База" тази година – е художникът Виктор Петров, артист, израсъл в Плевен, но в момента живее и работи в Берлин. Скулптурната серия "Вградена невеста" се позовава на легенда от българския фолклор.

Ето и първите думи на Виктор Петров, сред шума на залата след награждаването:


Виктор Петров е роден през 1991 г. Израснал е в Плевен, а в момента живее и работи в Берлин. Учил е в Университета за изкуство и дизайн в Хале, Германия, както и в Университета по изкуствата в Берлин, където през 2021 г. завършва обучението си при проф. Моника Бонвичини. Неговата дипломна работа е отличена с наградата UdK Art Prize, наградата Ursula Hanke-Förster, както и със стипендията Karl Hofer. В работата си изследва връзката между социалното, архитектурното и политическото тяло. Неговите инсталации и скулптури разкриват динамиките на власт, вписани в обекти, структури и междуличностни отношения. Начална точка на дългосрочните му проекти са различните видове структурно насилие и техните банализирани форми на проява в ежедневието.

Снимки: ФС на СГХГ
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любомира Попова

Съвременният творец е разкъсан между това да създава изкуство и това да го продава

Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..

публикувано на 09.04.25 в 10:13

"Краят на градината", авторският спектакъл по Чехов, вече 15 години на българска сцена

"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той..

публикувано на 09.04.25 в 09:38

Литературоведът Франческа Земярска в диалог с Маргьорит Юрсенар

Днес (9 април) от 18 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Франческа Земярска "Маска и глас в творчеството на Маргьорит Юрсенар".  В "Нашият ден" литературоведът Камелия Спасова разказва повече за този своеобразен разговор между Земярска и първата жена, станала член на Френската академия през 1980..

публикувано на 09.04.25 в 09:37
Автопортрет с котка, 1915

150 години от рождението на Елена Карамихайлова

"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството ѝ. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката,..

публикувано на 09.04.25 в 08:50

Анна Петрова и Ели Скорчева блестят в "Игра на котки"

Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..

публикувано на 08.04.25 в 16:45