Това е един разказ за говорещата фотография, която Мирослав Момински близо 13 години събира парченце по парченце минало и настояще в Родопа планина. Той споделя за движещата сила, за пътеките, за кадъра и за красотата. Автор е на фотоалбума "Родопа планина – една голяма любов“.
"Родопите имат до някъде тъжна красота, защото самото време което успявам да запечатам безвъзвратно си отива. За това направих тази книга, за да мога по някакъв начин тази частичка от това време да я превърна във вечност, за да може да остане за поколенията".
Това казва в интервю за БНР фотографът Мирослав Момински.
Книгата съдържа 263 фотографии, придружени с разкази. Как думите идват под определена фотография или те не стигат, за да изразят емоцията от кадъра?
"Със сигурност думите не стигат. Аз не съм писател, не съм литератор, но с някаква моя емоция съм се опитал да предам и с мои думи по някакъв начин изживяното", споделя фотографът.
Самите фотографии сами разказват, човек трябва да потъне в книгата и да разглежда бавно и внимателно, за да може да се потопи в атмосферата и в живота. Да усети емоцията, не само неговата, но и на хората, които е снимал.
Събира снимките в книга, защото тя е трайна, за разлика от публикуваното в социалните мрежи, което винаги може да се разпилее. Мирослав Момински посочва, че е много ценно, защото ние сме преходни, а след мен ще остане нещо за по-дълго време.
Преди 15 години за първи път посещава Родопите и от тогава знае, че не може без тях.
"Когато се сменят сезоните е много красиво. Пролетта има интересен контраст, зимата също, това е по - графичен сезон. Есента е неописуемо красива. Там багрите са вълшебни. Лятото е малко скучно, но пак е красиво. Хората имат работа и може да се снима бита. Родопа е многолика планина“, пояснява фотографът.
Хората са душата на тази планина. Те са своеобразен мост между миналото и съвремието. Планината е запазила хората с големи души, с отворени сърца, които са и много гостоприемни.
Мирослав Момински се надява малката му дъщеря да обикне Родопа планина, през есента й престои пътуване до там.
След 21 години прекарани в МВР, Мирослав Момински анализира хората и тяхното поведение. Споделя, че е до някъде е станал психолог, но същото така е прекалено внимателен към близките си, защото е видял доста нелепи неща. А за фотографията, твърди че е вродена. Тя е вътрешно усещане.
"Това е един своеобразен портрет на Родопите, който съм сглобил през годините", казва още фотографът.
През миналата година Мирослав Момински покрива всички критерии и е артист Excellence FIAP – Gold, най-високо звание, което присъжда Международната федерация за фотографско изкуство. Той е първият и единствен българин засега, който е постигнал това, а званието му беше връчено през юни месец на специална церемония в пловдивската Градска художествена галерия."Да си отворят очите и да виждат. Да виждат и да усещат", посочва Мирослав Момински.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg