Месец юли на 2023 г. по всяка вероятност ще се окаже най-горещият месец в историята за последните стотици, ако не и хиляди години. Твърди го Гавин Шмид – директорът на Института за космически изследвания "Годард" в НАСА, цитиран от "Гардиън".
Но дори и да не разполагахме с това експертно твърдение, не изглежда трудно даже и за обикновения човек, подложен на юлските горещници, да стигне до заключението, че жегите тази година са екстремни и рекордни.
Високите температури това лято обаче сякаш не са чак толкова любопитни сами по себе си. Много по-интересна и най-вече важна тема като че ли са дълбоките причини зад рекордните градуси, а именно – климатичните промени.
Именно измененията в климата и връзките с тазгодишните жеги задвижиха съдържателна дискусия в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" на БНР. В разговора взеха участие експерти, които изтъкнаха необходимостта от колкото се може по-широк дебат по проблемите, пред които ни изправя глобалното затопляне.
"Обществото е така устроено, че винаги когато тези процеси намерят някакъв екстремен израз, тогава се увеличава загрижеността на хората по отношение на глобалните проблеми. Може би пък това наистина е един шанс позицията на науката да бъде чута по-добре", посочи доц. д-р Емил Гачев, географ в БАН и преподавател в на ЮЗУ "Неофит Рилски".
Гл. ас. д-р Симеон Матев от катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на СУ "Св. Климент Охридски" пък обърна внимание, че според него проблемът не е толкова в чупенето на температурните рекорди, колкото в това, че чупенето става лесно. "Аз смятам, че дори и нас да ни нямаше, по чисто еволюционен път сега пак щяхме да имаме глобално затопляне, но ние с нашата дейност сме го усилили. Въпросът е колко сме го усилили", допълни той.
"Човешкият (или антропогенен) фактор е много сериозен и затова ние сме притеснени. На Земята нищо няма да ѝ се случи, ако стане много топло, но за хората ще има последствия", коментира доц. д-р Елисавета Пенева от катедра "Метеорология и геофизика" в СУ "Св. Климент Охридски".
Апостол Дянков, ръководител програма "Климат и енергия" във , също подчерта, че предизвикателствата пред света, свързани с климатичните промени, са големи, а развръзката на процеса по адаптация и смекчаване на ефектите не е лесна за прогнозиране. "Причината да има част от тези големи неясноти в дългосрочните климатични модели до 2100 г., е, че ние не знаем как ще реагира човечеството и как ще се приспособи икономически", обясни той.
Всеки от експертите в студиото предложи възможни посоки, по които биха могли да се търсят решения за справяне с последствията от глобалното затопляне като горещини, наводнения и други екстремни климатични ситуации. В дискусията се включи и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. "Смекчаването на промените е глобален въпрос, заради който България, заедно с другите страни по света, е поела ангажимент за намаляване на парниковите си емисии", припомни министър Попов.
Допълнителен щрих по темата внесе интервюто с инженер д-р Лидия Витанова, автор на международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Тя посочи какви биха били стъпките, за да се превърнат българските градове в умни градове, за да се преодолеят по-лесно ефектите от климатичните промени.
И още в тази важна дискусия:
• Кои са средствата, с които можем да облекчим последиците от измененията в климата?
• Има ли и положителни ефекти от глобалното затопляне?
Чуйте целия разговор в звуковия файл!
В рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" Теодор Неделчев, ученик, който се занимава с кино, сподели своята история и вдъхновение. В отговор на въпроса кога е решил, че ще бъде свързан с киното, той разказа: "Тази идея ми беше дадена още в ранното детство от моя баща, който обожаваше да гледа филми. Аз бях примамен доста приятно..
На 24 юни в Хасково се открива третото издание на единствения студентски театрален фестивал в България "Сцена на края на града". За програмата и участниците е разговорът със Стелиян Николов, директор на ДКТ "Иван Димов" – Хасково. Ето какво каза Стелиян Николов в ефира на предаването “Нашият ден”: "Фестивалът се провежда за трета поредна..
В рубриката "Темите на деня" на предаването "Нашият ден" представяме единадесетото издание на Фестивала на дивите цветя в Родопите. Тази година фестивалът поставя акцент върху изложението на местни производители, предлагащи екологично чисти продукти от планинския район. Илия Годев , организатор на фестивала, разказва за събитията и акцентите на..
Все повече съвременни изследвания казват, че обувките, които носим, имат решаващо значение за здравето на телата ни. Бързите масови производства на обувки казват, че можем да носим всичко, стига то да ни е по джоба. Занаятчийските производства на обувки казват, че е важно да запазим човешкото лице на всеки един занаят, следователно – човешките..
На Петдесетница своя рожден ден чества и основаната от Христос Църква, защото тогава тя бива осветена от Св. Дух, Който остава завинаги в нея, за да я ръководи като продължителка на човешкото спасение. Св. Йоан Златоуст уподобява живота на море, което всички трябва да преплуваме, а основаната от Бога Църква на кораб, който никога не потъва, защото..
Националният конкурс "Искри" проведе своето 41-во издание. Финалът събра 40 талантливи финалисти за първи път в историята на конкурса, а церемонията се..
Актрисата Мимоза Базова, която е вече 46 години част от трупата на Театър "Българска армия" тази година беше удостоена с почетен "Аскеер". Тя завършва..
Целта на конкурса е насърчаване на децата за творческа и индивидуална изява. Да открива, популяризира и подпомага развитието на талантливите деца!..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg