Фондация "Софийска платформа" има инициатива, която насърчава преподавателите да обсъждат войната в Украйна с учениците, както и създаде аудиовизуален проект "Виртуален свят" – личните истории на оцелелите от лагера в Белене оживяват с помощта на изкуствен интелект за първи път в България. Защо тези проекти са важни, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борислав Димитров, зам.-директор на фондацията.
Как учителите да обяснят на учениците "Украйна настоява да води тази война" и "безродници"
"Трябва да се обяснят в съпоставката с обективните факти! Но ситуацията на учителите е сложна, защото работят в контекста, в който имат – част от семействата на техните ученици, а вероятно и част от самите ученици вярват на тезите на Радев и на тезите на "Възраждане". Така че, не е лесно. От друга страна, да преподаваш актуални събития, които се случват днес, от педагогическа гледна точка е сложно. Тези събития имат място в класните стаи и трябва да се коментират, не трябва да се подминават. Защото има и такива виждания, включително на хора от образователната система, че това са политически теми, които нямат място в класните стаи. Доводите са, класната стая се политизирала по този начин или че това били събития, около които нямало консенсус и не били фактологически изчистени, за да може да се разговаря по тях в класната стая.
Доводи като: "не сега“ и "не трябва“ ги чуваме често, но не сме съгласни с тях. Затова е инициативата ни да съберем материали, с които учителите да могат да работят с учениците си по темата с войната. Всъщност не само това е важно да се дискутира в класните стаи, а и всяка актуална тема в публичното пространство. Ние се опитваме да превърнем всичко това в план за урок с интерактивни дейности, защото това са събитията, които рамкират и определят живота около нас. И няма никаква логика учениците да са изолирани от тях и да се правят, че не съществуват тези събития. Всички ние трябва да повдигнем тези въпроси в самата образователна система – че актуалните теми, включително и войната в Украйна, имат място за дебат в класната стая."
Проектът "Истории от Белене"
"Историите от Белене, които сме събрали в проекта, имат много директно отношение към живота, който живеем днес. Някои нарекоха сайта ни "Виртуален мемориал". Живеем в свят, в който има доста книги за времето на комунизма, както и някои филми, но това, което липсва, е "живата" среща. Това е и което впечатлява най-много учениците – срещата с хора, които са преживели лагерите и ужасите на комунизма. Ние решихме, че можем да направим тази възможност посредством изкуствен интелект. За целта записахме шестима оцелели в пространни интервюта от над 3000 въпроса. След което написахме софтуер, който борави с тази "кутия", пълна с отговори на тези 3000 въпроса и разпознавайки ключови думи на потребителя пред екрана, това изглежда все едно сте застанали пред популярните платформи за конферентни разговори и на живо пред вас седи друг човек. Потребителят задава въпрос, изкуственият интелект разпознава ключови думи и други компоненти и дава отговора – с думите, жестовете и видеото от самия бивш лагерист. Без наша намеса в съдържанието. Ние не генерираме и не модифицираме съдържание."
Аналогии със заплахите на "Възраждане"
"Разбира се, че трябва да се прави аналогия със заплахите на "Възраждане" да изпращат днес хора в лагери. Това е една от причините проектът ни да е важен. Важно е и защото в рамките на този проект ние направихме едно национално представително проучване за познанията и нагласите към комунизма. От това проучване става ясно, че млади хора, които не са били родени във времената на комунизма или са били много малки тогава, за да имат лични впечатления от режима, въпреки това голям процент смятат Тодор Живков за положителна фигура. Смятат комунизма за някакво хубаво време, по-хубаво от демокрацията. Ето и друга причина този проект да е важен – защото битуват подобни разбирания към комунизма, които по никакъв начин не кореспондират с фактите за този мракобесен, тоталитарен, икономически неиздържан режим, който е донесъл само несгоди на тази държава."
Държавна сигурност (ДС) и кандидатът за кмет Васил Терзиев: "Личното ми мнение, не като директор на Фондацията, е, че и двете тези за и против тази кандидатура са валидни. Тезата, че той е ползвал привилегии и е имал неравен старт заради привилигированото си семейство, е теза, към която седя с отворени очи и съм склонен да я приема, но се оглеждам да намеря доказателства за нея. Имаш спекулации за началото на бизнеса му, но до този момент не съм видял документ, в който аргументирано и достатъчно доказано да е поставена тази теза. Така че, да, тази теза и за мен е вероятна, защото всички знаем привилегиите, които би имало едно семейство на висши функционери на ДС, но тази теза все още не е доказана. И аз не мога да си позволя да вярвам на една недоказана, макар и вероятна теза. Докато някой не докаже тезата, че той е това, което е, заради ДС миналото си, аз не съм склонен да ползвам такава теза за свой политически ориентир.
По тезата, че никой не е отговорен за дедите си, Терзиев поднесе някакво разграничение, което не съм сигурен, че беше достатъчно силно и аргументирано, но ако той положи старание да се разграничи, аз мисля, че нямаме причина да не приемем това за истина."
Колко важен е контекстът за всеки факт
"Медиите все са под ударите дали давате достатъчно контекст на съобщенията си. Но има и контравъпрос – колко важно е млади хора и въобще хората да могат да съобразяват контекст. Да могат да четата информацията, която им се дава в контекст. Така че колкото е важно медиите да дават контекст, толкова е важно и някой да може да го използва този контекст – да е функционално грамотен, например. Защото колкото и да се напъват медиите и да дават контекст, ако от другата страна този контекст не може да бъде консумиран, кел файда."
Снимки – фондация "Софийска платформа"
Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..
Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев , журналист в "Дойче Веле". Случаят "Чефо" "За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е..
Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..
Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството? Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..
Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа в ефира на предаването "Нашият ден" по програма Христо Ботев за нестандартната идея, която стои зад създаването на конкурса за "тъп разказ". Според нея, целта на конкурса е да предизвика авторите да използват своята креативност и да създадат нещо интересно за..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
Световният ден на бъбреците тази година преминава под мотото "Добре ли са бъбреците ви? Открийте рано, защитете здравето на бъбреците си." По този повод..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg