Разправата със Стамболов като емблема на политическото насилие

В началото на юли 1895 г. Халю, Талю и Боне раняват по зверски начин Стефан Стамболов на улицата; почти му отсичат ръцете, разцепват му главата, екс-премиерът остава и без око. Малко по късно умира; почти целият цивилизован тогавашен свят е потресен.

Що е политическо насилие, какво му е мястото в новата ни история; защо българи с качества стават негова жертва, но и понякога сами го практикуват? За Стефан Стамболов и ролята му, за последните му часове и дни, за противоречивата му слава век и четвърт след смъртта му говорим с историка доцент Стефан Дечев, автор на книгата "Стамболов след Стамболов", и с поета и автор на сборник за великите българи Цанко Лалев.

Доцент Дечев разказва интересни факти около убийството; как полицията по време на акта вместо да преследва убийците, разоръжава охранителя на Стамболов Гунчо. Разказва и как Стамболов е попаднал на двайсетолевката – не поради политическите си заслуги, а защото по предишно решение на Парламента да няма политически фигури по парите, зачитат литературните му опити в младостта. Цанко Лалев разсъждава за политическото насилие и за това, че то засяга не само преките му жертви, а и семействата им, и понякога по-тежко. И двамата разглеждат и ролята на Фердинанд, и ролята на Руската империя около убийството на Стамболов, и дори зловещата "кинематографичност" на акта, който се е подготвял от дълго време и Стамболов предварително е бил назовал кои ще го убият.