Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

53 години след смъртта на Джим Морисън

Снимка: Gloria Stavers

Всъщност, финални епизоди от земното житие на диригента на бурята. Той дойде, възседнал грапава светкавица. Човекът, който искаше да пренесе небето на земята, възпя смъртта, очарова я и успя да избяга от нея през вратите на гробището "Пер-Ла-Шез". На днешния ден през 1971-а небесните селения приеха звучно талантливия Джеймс Дъглас Морисън. Биг Джим, Джимбо, Лизърд Кинг – вокалист, поет, фронтмен, ключ и ключалка – "Дъ Доорс". Той се измъкна от калта изпод ноктите на Господ, подкова Дявола с ново копито, насили женското му стадо, хвърли едно сантасе с преподобния отец Алкохол. Изпя поезията. Римува музиката. Похити Смъртта, зачена Живота, влюби се в любовта и намрази омразата. Ожени се за Свободата. Преплува голямата вода, наречена Наркотик. Но този бунтар на хедонизма и хедоник на бунта се подписа под всичко. Колкото и да се опитваше, злият гений на доброто не успя да развенчае себе си.

Едва 27-годишен, този Хамлет на рока разбра с тънките си вибрации, че светът е още недорасъл за него и неговата поезия. И хвана обратната светкавица към небето. Но проклет да е всеки, който пали свещи. Повелителят на стихиите е класически антигерой и предпочита мълниите. "Перис Блус", или Джим Морисън: Последно танго в Париж пак ще е вярно.

На 3 юли 1971 година на улица "Ботрейи" № 17 във френската столица при странни обстоятелства умира 27-годишният Джеймс Дъглас Морисън. Лежи безжизнен във ваната, но с усмивка на уста. Свръхдоза наркотици? Цистерна концентрат? Кошница с болкоуспокояващи хапчета? Или комбинацията от трите? Не става ясно, тъй като никога не е правена аутопсия. Чак месеци по-късно Америка на 60-те ще осъзнае, че се е разделила с поредната си мечта и се е сдобила със своята най-голяма рок легенда. В 9.30 ч. пристига линейка. Джим е изваден от ваната и му правят сърдечен масаж. Но скоро става ясно, че това е безполезно, и тялото му е пренесено в спалнята и покрито с халат. Междувременно идват от полицията и разпитват всички присъстващи. Френският лекар Макс Васий се появява в апартамента едва в 18.00 часа. Той преглежда тялото и констатира, че причината за смъртта е сърдечна недостатъчност, появила се според него около 5 часа сутринта.

Упълномощен от полицията нотариус вече е изготвил официалния френски смъртен акт в 14.30 часа. Според смъртния акт Джим Морисън е "писател, несемеен". Във формуляра е написано пълното му име: Дъглас Морисън, Джеймс. По тази причина властите не разбират, че това е американският певец Джим Морисън, добре известен и във Франция, и към него се отнасят като към обикновен турист, случайно починал в Париж. Докладът на лекаря не съдържа подробности около сърдечната недостатъчност, но пък описва смъртта като "естествена". Сутринта на 5 юли погребален агент полага тялото в ковчег от фурнир в спалнята на апартамента – всичко според желанията на приятелката на покойния – Памела Карсън. По неизвестни причини тя избира най-евтиния ковчег, предложен от погребалното бюро – за 366 стари франка. За да се забави разлагането на тялото, е добавен сух лед, а ковчегът е затворен с болтове. Всички разноски по погребението възлизат само на 878 стари френски франка. Режисьорката Аньес Варда разговаря по телефона с няколко гробищни управи в по-малки градове, за да намери гроб за Джим извън Париж, но без успех. Ален Роне, приятел на музиканта, случайно си спомня желанието на Джим да бъде погребан в "Пер Лашез" и се свързва с управата. На 6 юли той и Памела отиват до там и за 4600 стари френски франка купуват двоен гроб за неопределено време, което в този случай означава 30 години.

Местните власти, както и приятелите на Джим изобщо не споменават нищо за смъртта му, а и в Американското посолство, с което са се свързали междувременно, продължават да не осъзнават, че въпросното лице Джеймс Дъглас Морисън всъщност е вокалистът на "Доорс". Сутринта на 7 юли в 8.30 часа Джим Морисън е погребан в шести парцел, втори ред, гроб № 5 в присъствието на малка процесия, състояща се от Памела, Аньес Варда, Ален Роне и близките на покойния – Бил Сидънс и Робин Уъртъл. Точно петима. И нито един от групата.

Несигурността, започнала няколко дена след смъртта на Джимбо, мълчанието на близките му приятели, неясните коментари на Рей Манзарек, както и изказванията на самия Джим, че вече му се гади от живота на рок звезда – всичко това е добра храна за слуховете, че Джим е инсценирал собственото си погребение. Дори и днес много от безбройните фенове, които посещават гроба, се съмняват, че Джим Морисън наистина е мъртъв или че е починал от "естествена" смърт. Един американски журналист твърди, че ковчегът наистина е бил положен в гроба, но че е бил пълен с камъни. Той настоява гробът да бъде отворен, за да сме сигурни. Но за да се ексхумира тяло, погребано в "Пер Лашез", освен одобрението на семейството и разрешението на криминалната полиция, е необходимо и съгласието на седем френски кардинали – а всяка от страните може да настоява за правото си на вето. Да не говорим, че предположението, че някой е инсценирал собствената си смърт и че ковчегът му е бил пълен с камъни, няма да убеди никого да попълни формуляр за ексхумация. Тъй като Джим е американски гражданин обаче, тленните му останки могат да бъдат пренесени в САЩ по всяко време по молба на семейството, ясно се казва в документа, издаден от Американското посолство. Постоянно се носят слухове, че години наред гробищната управа е молила наследниците на Морисън да пренесат останките му заради графитите, дело на безброй размирни фенове и вандали. Но това не може да стане преди 7 юли 2001 г., 30 години след погребението, и без разрешението на родителите на Джим.


На 1 март 1996 г. в Париж министърът на културата най-сетне заявява, че останките на Джим Морисън няма да бъдат пренасяни. Гробът му е обявен за паметник на културата. Разбира се, тази декларация е направена и защото министърът е наясно, че хилядите фенове носят печалба на града – пари, които Париж със сигурност не иска да изпусне. И това ако не е блус, здраве му кажи. През декември 1990 г. на гроба на Джим Морисън е издигнат нов монументален паметник. На него има бронзова плоча, на която са изписани името на певеца, датата на раждане и смърт, както и гръцката епитафия KATA TON DAIMONA EAYTOY ("На божествения дух вътре в себе си" могат да бъдат направени различни преводи: от старогръцки – "Дяволът вътре в себе си", от новогръцки – "Геният в своя ум", но и "Той предизвика собствените си демони").

Аньиес Варда за първи път нарушава мълчанието си едва 18 години след смъртта на Джим и с това слага край на всички слухове: "Носеше се мълва, че Джим не е починал, а че е още жив. Много пъти са ми се обаждали – семейството му, мениджъри, приятели, които са ме питали дали мога да кажа, че съм го видяла мъртъв. Тези слухове са пълна глупост. Има издаден смъртен акт – ние не погребваме хората просто така. Само лекар може да каже, че някой трябва да бъде погребан. И за жалост Джим е мъртъв!", завършва кинорежисьорката. Но това важи само за физическата кончина, а не за духа или таланта на Биг Джимбо, които го приобщиха към небесния клуб, популярен само под № 27.

И днес, през ХХI-и век, обаче мога да се закълна, че нито една нота, сричка или метафора на "Доорс" не е изветряла, обратно - натежала е още повече върху капризните везни на времето. Не правят изключение и 9-те парчета в "Перис Блус", новият албум на "Доорс" с неиздавани песни и непубликувани концертни версии, чиято премиера се състоя в началото на тази година. Те се нареждат до останалите манифести и са най-добрата препоръка, към която аз мога нескромно да добавям единствено удивителни. До безкрайност. Албум, достоен за задължаващите гигантски мащаби на името "Дъ Доорс". Феновете отлично знаят студийното звучене бандата, но на лайф Джимбо е съвсем, съвсем по-друг: взимащ със сърцето си светкавични импровизационни решения и диво езически. Навсякъде обаче "Доорс" са си "Доорс". Извън времето. Извън кибер-пространството. Вечно актуални. "Strange Days". Странни дни, които – проектирани от миналото хилядолетие към настоящето десетилетие, са още по-странни, но и по-вкусни. Дегустирайте с езика на меломанията. И не залоствайте дверите на възприятията под носа на красотата.

Снимки: Gloria Stavers, БГНЕС
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05