Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо ни е поезия днес

За стиховете, които извисяват човешкото и даряват свобода дори и в най-трудните времена – разговор със съвременни български поети

Снимка: ars-scribens.com

"Да се пише поезия след Аушвиц е варварство", пише Теодор Адорно в своя текст "Културна критика и общество". Седем десетилетия по-късно сайтът "Истинската Русия", зад който стоят личности като Борис Акунин и Михаил Баришников, не се съгласява и отговаря: "Именно литературата е длъжна да спаси човечеството от варварството и от новия Аушвиц".

Поводът за този отговор, разбира се, е войната в Украйна, а дискусията за ролята на поезията в днешните времена на военни конфликти и обществени разделения, изглежда не само интересна, но и твърде необходима.

Точно такъв съдържателен разговор се проведе в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" и стиховете, които допълнително го одухотвориха, ясно показаха силата на поетичното изкуство в борбата за спасяване и извисяване на човешкото.

В разговора участват плеяда от най-талантливите съвременни български поети, чиито произведения претворяват заобикалящата ни действителност в смисъл, свобода и състрадание. Гости в студиото са Анна Лазарова, Лилия Трифонова, Петър Чухов и Георги Гаврилов, а по телефона се включиха Камелия Спасова, Георги Господинов и Иван Ланджев.

Чрез стиховете си, прочетени от участниците във вълнуващия разговор, пък косвено присъстваха Свилен Иванов, Цочо Бояджиев, Мария Калинова, Цветозар Цаков, Виолета Кунева, Наталия Иванова и Екатерина Йосифова.

"Поезията ни трябва, за да създава допълнителни пространства с чист въздух, който можем да дишаме, когато другият не става за дишане", изтъкна Георги Гаврилов, който освен поет е и издател. Книгата с кауза "Поезия срещу войната" – проект, чийто инициатор е Гаврилов – допринася за подсигуряването на важно и съвсем реално физическо пространство: болница, в която да се настаняват бежанци от Украйна.

Анна Лазарова участва в този проект и като автор, и като съставител. "Мисля, че определено поезията може да бъде противоотрова на злободневието или поне да доведе човешкото до едно по-високо ниво", коментира тя.

"Всъщност поезията става бойно поле, както и самият свят. Тя е терен, на който се извършват военни действия непрекъснато", подчерта Петър Чухов. "Няма как поезията не само съдържателно, но и като някакъв тип общуване между творците да не отразява стремежа да се обособиш, да се противопоставиш на някого, или да се защитаваш", допълни той.

Върху темата за войната и мира беше фокусирано и лятното издание на формата "Литературни срещи", за което разказа Лилия Трифонова. То се състоя в рамките на тазгодишния "Малък сезон" на Театрална работилница "Сфумато", който продължава до 3 юли.

"Поезията в това време помага. Дори е още по-нужна в тези моменти според мен. Именно защото успява да катализира, да задвижи една преработка на случващото се. Нещо, което само изкуството може да направи в периоди на криза, на война", посочи Лилия Трифонова.

И още в интригуващата дискусия:

● Кое обединява поетиките на авторите в студиото?
● Какво вдъхновява съвременните ни поети?
● Лукс ли е поезията, или е необходимост?

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Снимка – ars-scribens.com
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Орлин Милчев - Атила и Николай Пенчев - NikiSan (вляво)

Хип-хоп ли е Шекспир?

Във всеки израз на идентичност и свобода човек може да открие парченце бунт. Ако иска да отвори очите и ушите си за него, разбира се. Да вземем например хип-хоп културата – движение, естетика, светоусещане, зародило се още през 60-те и 70-те години на ХХ век в Щатите. Да бъдем дори още по-конкретни в примера си. Да вземам вербалното проявление на..

публикувано на 30.04.25 в 17:30
пресконференция за новия фестивал

Стара Загора ще има нов театрален фестивал

Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му издание ще се проведе от 16 до 21 юни 2025 година.. Идеята на организаторите е фестивалът да се провежда всяка година и да дава възможност на публиката в Стара Загора да гледа подбрани спектакли с..

публикувано на 30.04.25 в 16:14

"Българската драматургия" от Франк Волман – първата история на нашата драма

Новоизлязлата монография "Българската драматургия" на чешкия професор и мисионер Франк Волман ще бъде представена на 30 април от 18.00 ч. в Музея на Драматичния театър – Пловдив. Това е първата систематизирана история на българската драматургия, написана преди близо 100 години. Задълбочено проучване на драмата и драматичния дискурс у нас за..

публикувано на 30.04.25 в 15:47

"Любов до край" за първи път на българска сцена

Последното заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е пиесата на Алдо Николай "Любов до край". Този текст за първи път се превежда и поставя в България. Премиерата е на 30 април на камерна сцена . Сценичният вариант, постановката и музикалната картина са на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски, а сценографията на Чайка..

публикувано на 30.04.25 в 14:58

Проф. Камелия Николова: Тенденцията е към по-зряло, по-добро писане за театър

Фондация "Академия "Аскеер" обяви номинациите за тазгодишните награди "Аскеер", които се присъждат на най-добрите постижения в театралното изкуство за изминалия творчески сезон. Тази година "Академия Аскеер" удостоява с почетен "Аскеер" актьора Марин Янев. Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство се присъжда на..

публикувано на 30.04.25 в 13:44