Когато сме на дъното на пъкала, обикновено сами сме се поставили там. С всички решения, които вземаме или към които изобщо не посягаме, с всички действия, които предприемаме, и техните последствия, се озоваваме на собственото си дъно и ни е трудно да погледнем провала в очите. Въпросът е защо. Страх ли ни е от най-точния учител, който можем да имаме по пътя към успеха, щастието, любовта, или просто онова, което искаме, или ни е срам от грешката, която всъщност само ние определяме като такава, а след това внушаваме и на другите да я видят по същия начин? От друга страна, от личния до колективния провал едва ли има дълго разстояние, защото другите – това сме ние.
По интересен начин работи човешкото съзнание, защото добре знае, че имаме нужда от неуспеха, за да стигнем до положителното му отражение. И въпреки това от малки ни възпират от собствените ни уроци, до които така или иначе ще стигнем. Хубавото обаче е да можем да говорим за това. Може би първо сами със себе си, а след това и с другите. В диалог за онова, което сами сме провалили, за да го преодолеем накрая, та дори и да му се надсмеем, ако е възможно. Да вдъхнем кураж и на други да направят същото, тъй като няма лошо да си свободен и в успеха, и в провала си.
В исторически, в личен, в професионален, в емоционален, в чисто човешки план провалът ни е много по-близък приятел от всеки друг, който искаме да е на негово място, и вместо да го гоним – може просто да го оставим да премине, за да има и какво да си кажем.
Всъщност за това стана дума в "Какво се случва“, тъй като именно провалът ни се случва постоянно и човек е добре да не мълчи за него. Както не мълчат от сдружение "Стайна температура“ и Движенческа лаборатория ХОД.
От едно известно време те организират срещи разговори в следобеда на всяка последна събота от месеца, в които "Артисти говорят за провала". Става дума за утвърдили се в различни артистични сфери личности, които не се страхуват да говорят и размишляват за своите провали. Даже напротив, спокойно отварят дискусия по темата. До момента това бяха международните танцьори Тижен Лоутън и Дани Кърнс, хореографката Галина Борисова, организаторите на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ Ива Свещарова и Вили Прагер и фотожурналистът, снимал за агенция „Франс Прес“ и изданията „Ню Йорк Таймс“, „Шпигел“, „Либерасион“ и „Вашингтон Пост“, Николай Дойчинов. От септември ще започне и нова серия от дискусии "Разговор за провалите“, които са част от по-мащабната инициатива „Културен календар в Ход“, осъществена с подкрепата на Програма "Култура“ на Столична община.
В ефира на "Какво се случва“ актрисата и хореограф Цвета Дойчева, която е част от сдружение "Стайна температура“ и Движенческа лаборатория ХОД, и фотожурналистът Николай Дойчинов разказаха защо да се говори за провала само по себе си е събитие и защо точно тази временна ситуация на неуспех, в която често изпадаме, е възможният трамплин към успеха.
Според тях човек често разсъждава над себе си като за личност и професионалист в един постоянен стремеж към възход. И докато формулата за успеха е различна за всеки, тази на провала е повече от сходна. Ако търсим сигурност в нея, то тя е в това, че провалът ни изгражда като хора – индивидуалисти и колективни участници в едно цяло. А единственото, което може да му се противопостави, е движението. Каквото и да прави, човек не бива да спира да се движи.
Защо – чуйте в звуковия файл. В него ще се заговори и за танца на Алексис Зорбас, за гръмкия глас на днешния успех, за чувствата и очакванията, които имаме към себе си и света и които служат като храна за провала.
"Тази година, както всяка година от 26 години, се събираме художнички в село Говедарци по време на сенокоса", обяви в ефира на предаването "Следобед за любопитните“ организаторът на дамския пленер Йова Чолакова Гочева. От 27 септември до 6 октомври в галерия "Прегърни ме", допълва тя, ще представим 40 свои платна, нарисувани по време на престоя в..
Снимка – БНТ 1
Петото издание на Международния документален филмов фестивал София ДокуМентал (Sofia DocuMental) с фокус върху човешките права ще се проведе под мотото "Излез от балона". Форумът ще представи 30 премиерни за България филма, носители на престижни международни награди. Предстоят ексклузивни срещи с режисьорите и разнообразни съпътстващи събития. В..
"Остатъци от вяра" е името на изложбата на художничката Севда Потурлян. Картините са посветени на вярата. Нейните творби открехват вратите на нашите стари църкви. Авторката коментира, че иска "да се потопим във вътрешността на тези свети места, храмове на вярата, които предците ни са въздвигали, често с крайно оскъдни средства, но с едно..
Спасяват ли ни природните закони? Да, отговаря в новата си стихосбирка Оля Стоянова, по техния начин. Единадесет години след "Улица "Щастие" тази книга отново потвърждава устойчивостта в писането ѝ, пристрастието към определена поетика и теми. "Как ни спасяват природните закони" е стихосбирка, в която животът пулсира, а енергията се предава и на..
Натура(та). Някои я боготворят. Други я отричат. Трети не са сигурни към коя група принадлежат. Но натурата е навсякъде. Около нас, във нас...
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg