Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Постковид – паралелната пандемия

Три години след локдауните, Ковид епидемията ни се струва като лош сън, а темата за пандемията е изтикана към периферията на общественото внимание. Истината обаче, е че постковид състоянията са сред нас и не бива да се подценяват. Над 200 симптома отпращат към постковид, сред тях екстремна умора, "мозъчна мъгла", затруднена концентрация или запомняне.


Постковид може да трае месеци и дори години. Някои от най-честите и упорити симптоми на постковид лесно се разпознават. Много хора изпитват когнитивна дисфункция под формата на затруднения със запаметяването, вниманието, съня и настроението. За други причината изглежда, че е повече в тялото, отколкото в мозъка, като, например, болка и неразположение след физическо усилие, умора и изтощение дори след леки упражнения.

Науката няма консенсус по отношение на постковид. Изследователи и лекари работят упорито, за да разберат какво включва пост-ковидния синдром и как да го лекуват. Сигурно е, че изисква холистичен подход защото не се знае къде са най-големите увреждания - неврологични, автоимунни или свързани с увреждане на кръвоносните съдове.


Не бива да се подценяват и симптомите, засягащи душевното здраве като тревожност и депресия, а и справянето с останалите симптоми в дългосрочен период може да доведе до емоцинален срив, още повече, ако е свързано и с нарушен и некачествен сън.

"Постковид не е само медицински проблем - изтъква д-р Павлина Михайлова - борбата с него предполага да се обединим не само като лекари, но и като общество."

Д-р Павлина Михайлова е председател на сдружение "Лечение на Ковид-19 с реконвалесцентна плазма", журналист, пътешественик и доброволец. След изготвянето на протокол за лечение на Ковид-19 с реконвалесцентна плазма, сдружението се занимава с подход за лечение на постковид и поддържа телефон за консултации и съвети.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42