Четвъртият епизод от поредицата "Евреи и българи – историята на едно съвместно живеене" е посветена на най-красивата част от тъжната история на Втората световна война. Историята е красива, защото разказва как българите са помагали на своите приятели, съседи, колеги и даже непознати евреи в годините, в които в България е в сила ЗЗН (Закон за защита на нацията) и да бъдеш състрадателен, т.е. да заставаш срещу законите на държавата, никак не е било безопасно. В Яд Вашем, израелския институт за паметта на Холокоста, Праведниците на света от България са 20 на брой. На практика незабравените от евреите лица на спасението са много повече. Ще ви разкажем три вълнуващи истории.
Преди близо 20 години присъствах на церемонията, по време на която тогавашният посланик на Държавата Израел в България връчи на д-р Санта Костова документа, с който нейният баща, д-р Атанас Костов, бе удостоен със званието Праведник на света. По време на войната д-р Атанас Костов е областен лекар в град Скопие и спасява от депортация 57 македонски евреи-лекари и семействата им. За Праведницата на света Станка Стойчева свидетелства Меги Ахилел. Разговорът ми с нея е направен през 2004 година, когато Станка, посмъртно получава високото звание. Със Сами Биджерано се запознах години по-късно, когато той беше дошъл в България да търси наследниците на спасителя на неговото семейство – Илия Гуторанов от Враца. Сами Биджерано не се е отказал да направи възможното Илия Гуторанов да стане следващия български Праведник на света, защото това е част от историята на едно съвместно живеене на евреи и българи, в което доброто и светлото е пример, който трябва да се разказва.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg