Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Евреи и българи – историята на едно съвместно живеене

Втората световна война и Холокоста

Семейство Лиячи-Бенбасат от София със задължителните жълти звезди върху дрехите си, 1943
Снимка: архив в. Еврейски вести

На 10 март 2023 година отбелязахме 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи и почетохме паметта на невинно унищожените 11343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. За да можем да разберем случилото се преди толкова много години, не трябва да го приравняваме към днешния ден, а трябва да навлезем в същността на епохата, в която крехкостта на доброто е бивала и небивала опазвана. Този епизод от историята на съвместното живеене на евреи и българи е най-трудният, защото включва в себе си прилагането на жестоки закони и правила и дискриминира едни граждани за сметка на други и същевременно показва, че по време на Втората световна война у нас има гражданско общество, което не е съгласно с действията и решенията на политиците. За да издигнем на заслужен пиедестал героизма на БПЦ, на депутатите, на професионалните съюзи и обикновените граждани, които реагират остро на ЗЗН (Закон за защита на нацията), лишил евреите от граждански и човешки права, то трябва да потърсим и мрачните страни на тази история, за да можем да я разберем и почувстваме пълнокръвно.

Д-р Ваня Стоянова от Института за исторически изследвания към БАН и политологът от СУ "Св. Климент Охридски" доц. д-р Албена Танева са нашите водачи в този разказ. Надяваме се, че слушателите ще продължат да търсят отговори на въпросите, които ще възникнат от него и това ще ги провокира сами да намерят още факти, архиви и книги, написани от историци, за да си обяснят миналото, а ако това стане, то ще означава, че добре сме си свършили работата.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51