Доктор Милена Георгиева, молекулярен биолог, сподели в интервюто си за предаването "Нашият ден", че човешкият геном крие още много неразгадани тайни, тъй като представлява софтуерът, който управлява нашата физика. Трудността по пълното му дешифриране е в големината на информацията, която се съдържа в генома и която преди няколко години не можеше да бъде извлечена и разчетена.
В предаването тя споделя още, че проектът "човешки геном" е бил завършен миналата година, когато е била покрита съществена част от нашия генетичен материал. Доктор Георгиева посочи, че тези 8% от генома, които са останали непокрити, са изключително високо повторени последователности. Въпреки това, тяхното разчитане е от значение, тъй като те са отговорни за структурата и топографията на хромозомите в клетките ни.
По думите на д-р Георгиева, броят на гените в човешкия геном е около 22-23 хиляди, което е по-малък брой, отколкото се е предполагало. Изключително малка част от нашата ДНК, само 2%, е активна и кодираща, като носи и наследствената информация. Останалата част от ДНК-то в началото се смяташе за "отпадъчна" и не привличаше особено внимание. “С последните открития в генетиката обаче стана ясно, че тези непрограмиращи последователности играят важна роля за структурата и функциите на нашия геном“, казва тя.
България също участва в европейския проект "1+ милиона европейски генома", който има за цел да разкрие още повече тайни на човешкия геном и да предостави ценни данни за медицинската наука.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
