Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хосе де лос Камаронес: Без болка няма съзидание и сътворение

Дори и само един човек да ме слуша, съм готов да разкъсам душата си!

Снимка: Хесус Домингес/SGAE

Продължаваме разговорите си с участници в поредното издание на Фламенко Енье. Ред е на Хосе де лос Камаронес. Слушаме историята му – разказана и изпята. 
Документални записи от фестивала "Джаз под ябълковите дървета" 2023 – Силвен Рифле с проекта, посветен на Стен Гец. 
След Стен Гец – още половин час боса-нова с подбрани знакови творби на Ащруд Жилберто.
Още един прекрасен вокал, свързан с Бразилия -– Мелъди Гардо с пианиста Филип Баден Пауъл в разработки със струнен квартет на последните им "Парижки сесии".

Какво ще кажете за автор и изпълнител, "преоткрит“ на 68 години? Фламенкос, който излиза на сцената в мадридския музей "Рейна София" с кошницата си с пресни рачета и скариди, с която обикаля улиците на родния си Херес? Че отгоре на всичко фотомодел на Гучи. Точно като за "Джаз+дуенде", нощното пътешествие в първите часове на седмицата само тук, по програма "Христо Ботев“, на което става един от първите орисници с импровизацията си във финала на нашия разговор.

Мястото е вътрешното дворче на музея "Пикасо" в Малага, където за пореден път Фондация СГАЕ (Дружеството на авторите и изпълнителите в Испания) прави представянето на свои артисти пред чуждестранни програматори и журналисти. За пореден път съм сред избраните и освен в аудиториума на музея, имам привилегията да откривам и частта "оф“, където предната вечер ни е сразил Хосе де лос Камаронес.

Виждате го на снимката, тя е по-красноречива от мен. А сега го слушаме с разказа за необикновения му живот:

"Дълго време мислих, когато ми предложиха да запиша “Ancleamialma”. Израснал съм с музиката на Агухетас, винаги с кошницата си, с която продавах моите рачета и скариди. И слушах и чичовците си Фернандо Теремото, Хуан Монео. Затова и се замислих – след толкова години пеене, защо чак сега? Съвестта ми заговори – направи го по твоя си, честен и скромен начин. Не ми е лесно да съм скромен. За да могат и следващите поколения да се докоснат до истинските извори. Песните ми днес носят отсянката на всичко, което съм преживял. (В тях освен негови текстове, откриваме и Кавафис, и Неруда б.а.) С изключение донякъде на "Тангос на свободата" го приемам като ортодоксален албум.

Аз съм минал през всичко. Имам разводи и повече деца, отколкото мебели. Прекрасна лудост. Всичко, което съм преживял, е причината да си говоря с вас. Затова си обличам бяло сако и бяла риза, взимам кошницата с морски дарове и минавам през публиката с моите прегони. Без значение дали в музея "Рейна София" в Мадрид или в Севия. Това е моята емблема. Нея искам да покажа и запазя за бъдещите поколения. Това е и нещо мистично – това, което е горе, слиза в дълбините на песента ми и ми казва: "Освободи си душата"!

Нещо като блуз и джаз: без болка няма красота?

"Без болка няма съзидание, сътворение. Без кръв няма живот. Родилните мъки на майка ми, кръвта, ми дадоха живот. Болката не е отрицателно нещо, положително е. всяко нещо има своето "защо“. Защо си говорим с вас точно тук? Отговорът ми е в духа ми. Затова и навсякъде, където има добра воля, ме припознават за кантаор, истински фламенко певец. Дори и само един човек да ме слуша, съм готов да разкъсам душата си!

Дал Бог да пея и в България – аз, Хосе де лос Камаронес съм си казал, че искам да пея в цял свят. Поздравявам слушателите на "Дуенде" и си позволявам да им запея (акомпанира си с палмас върху масата, запява и всички погледи от двора на музея "Пикасо" в Малага гледат към нас)."

Целият разговор е в звуковия файл.

Снимка – Хесус Домингес/SGAE
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Българският хор "Булгапея" с първи концерт в Брюксел за 2025 година

Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création.  Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..

публикувано на 18.02.25 в 14:35
Албена Петрович-Врачанска

Албена Петрович-Врачанска: Човек за да пише, трябва да има нещо да каже

Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...

публикувано на 18.02.25 в 08:20
Васил Спасов

Да сбъдваш джаз мечти динамично и елегантно

"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в това, което правим. Най-хубавото нещо за един творец е да имаш хора, които са на твоя страна и да приемат твоята музика като тяхна си." Това сподели композиторът, пианист, аранжор и бенд лидер Васил..

публикувано на 17.02.25 в 17:35

Глен Хюз идва с мегаспектакъла "Гласовете на рока със симфоничен оркестър"

A сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има...

публикувано на 17.02.25 в 12:53

Излезе нова книга с непознати писма от Париж на младия Любомир Пипков

В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял,..

публикувано на 17.02.25 в 07:50