На 23 юни в 17.30 ч. в Столична библиотека се открива изложбата "Петдесетница" в памет на Младен Киселов. Експозицията включва 12 ескиза от сценографските проекти на естонския художник Владимир Аншон, макет на декор и снимки от репетиционния период на последния едноименен спектакъл на големия български режисьор и педагог Младен Киселов, творил в четири държави.
"През 2011 г. Младен Киселов ми предложи да направя сценографията за постановката на "Петдесетница", пиеса на английския интелектуалец Дейвид Едгар. Премиерата се състоя в Естонския национален драматичен театър през май 2012 г. Спектакълът бе признат от Съюза на театралните дейци за най-добър за сезона, а сценографията му беше отличена с Естонската държавна награда в областта на културата. Представлението вече не е в репертоара на театъра, но то живее чрез спомените и работните материали: скици, анимация, снимки, макет и видеоклипове. След като ни напусна Младен Киселов, този спектакъл се възприема като творческо завещание на майстора, ценно за всеки, който уважава културното наследство и приемствеността."
Владимир Аншон
"... Три часа и половина следях грандиозната панорама от събития и герои, страхувайки се да пропусна дори един ред - тук всяка дума беше важна. "Петдесетница" на Дейвид Едгар, брилянтно режисирана от Младен Киселов във великолепно създадената среда от Владимир Аншон, е истински шедьовър."
Борис Тух, "ПТЖ"
Младен Киселов е режисьор и педагог, за когото театърът е мисия, а не само професия. Пътят му, започнал в московския ГИТИС, в класа на Анатолий Ефрос, продължава в България, САЩ, Русия, Естония. Дълги години Младен Киселов преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета "Карнеги Мелън" в Питсбърг (САЩ), като в един момент оглавява и катедрата. Участва със свои постановки в изданията на Театъра на нациите (Амстердам, Варшава, София), в международни театрални фестивали в Европа и САЩ. Името му е свързано с утвърждаването на драматургията на Йордан Радичков в България и по световните сцени. Поставя "Опит за летене" на Радичков в Народния театър "Иван Вазов", в Йелския репертоарен театър, САЩ и в МХАТ, Русия. Той открива за сцената пиесите: "Лазарица" от Йордан Радичков и "Сако от велур" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър, "Човекоядката" от Иван Радоев в Театър "София", "Бягството" от Михаил Величков и "Театър, любов моя! (Като лека въздишка)" от Валери Петров в Театър "199". В същия театър се завръща да работи отново в България през 2001 г. по покана на директора му Валентин Стойчев. Спектакълът му "Есенна Соната" от Ингмар Бергман се превръща в събитие в българския театрален живот. Носител е на международни и национални награди.
Владимир Аншон е театрален художник, дизайнер, живописец, график, иконописец, реставратор. След като завършва образованието си в Санкт Петербург (ЛГИТМиК), той свързва пътя си с Руския драматичен театър в Естония. Дълги години работи като "резидент-архитект" в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир. Сред основните му изложби са: Пражко квадриенале - PQ99, Прага'1999, Eesti Kunstihoone, Талин'2001, Tallinna Vene Muuseum'2013, Централен театрален музей "А.А. Бахрушин", Москва'2018, Eesti Rahva Museum, Тарту'2021, World Stage Design, Кардиф'2013, World Stage Design, Тайпе' 2017. А сред значителните участия в групови изложби: Пражко квадрианале - PQ95, Прага'1995, "Итоги сезона 52", Център "Зураб Церетели", Москва'2016, ArtExpo, Ню Йорк'2016. Носител е на редица национални и международни признания.
Сценографска изложба "Петдесетница" е съвместна инициатива на театър 199 "Валентин Стойчев" и Столична библиотека.
Откриването на експозицията ще бъде моделирано от театроведа Майя Праматарова в присъствието на Владимир Аншон. Естонският художник ще изгради инсталация, вдъхновена от страната на Младен Киселов и съвместната им работа и приятелство през годините.
Входът е свободен!
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg