Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петко Петков: Изглеждаме постоянно неадекватни на това, което се случва в Украйна

Какво се случва в Украйна след взривяването на язовирната стена при Нова Каховка, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Петко Петков, български IT специалист, който от една година живее в Украйна.

Съжалява ли, че напусна България и живее в Украйна

"Не съжалявам, че останах да живея в Украйна. Все още съм щастлив и по-спокоен в Украйна, въпреки войната, защото проблемите с мутренските среди в България, които до голяма степен ме изгониха от България, продължават. Особено ясно се виждат сега след събитията в прокуратурата и на най-високо политическо ниво. Колкото до Киев, тук всеки един ден ситуацията става все по-сигурна, защото постоянно пристига военна техника, която превръща Киев в едно от най-сигурните места в Европа. А и животът тук разцъфтява, въпреки постоянните обстрели. Дори и тази сутрин имаше ракетна атака с 14 ракети и нямаше нито едно попадение. През последните две седмици имаше атаки по няколко пъти на ден и имаше пострадали хора, но противовъздушната охрана става все по-добра и попаденията са все по-малко."

Свиква ли се с войната

"Трудно е човек, който не е бил тук, да си представи ситуацията, но всъщност, когато прекараш известно време в Киев и да кажем започнат да свирят сирените, и започнеш да изпълняваш правилата за безопасност, в един момент разбираш, че това отнема твърде много време и не можеш винаги да реагираш, особено през нощта да тичаш към убежищата. И започваш да оптимизираш тези процеси, като следиш по-прецизно ситуацията във въздушното пространство – откъде какво идва. Имаме информация часове преди да дойдат дроновете и ракетите, защото са създадени много инструменти за информация на хората и те успяват да се пазят прецизно. Затова и се свиква по някакъв начин, просто войната става част от целия пейзаж."

Нова Каховка

"Там ситуацията е много сложна – бедствено положение. Има проблеми с водата, електричеството, няма телекомуникационни мрежи. Моят приятел Александър инициира една от спасителните мисии от самото начало, за да се закарат спешно медикаменти на място. Има цели отцепени райони и спасителите трябва да достигнат до тях, да видят от какво има нужда, да се върнат до местата с провизии в по-големите градове, да организират логистика, да разпределят помощите и после да ги откарат обратно до бедстващите места. Херсон продължава да е разделен на две и Югоизточната част от реката продължава да е под руски контрол. Там също има много бедстващи хора и за съжаление те дори не могат да се евакуират, тъй като руската страна не им го позволява. Още повече, че тези хора, които все пак опитат да се евакуират, биват обстрелвани с артилерия от руснаците – така ги държат принудително в залетите от водата райони. Също така, разбира се, обстрелват и освободената част от Херсон, залята от реката, и по същия начин пречат на евакуацията и на хора от освободените територии. В момента най-голяма нужда има от медикаменти."

Помощ от България и БЧК

"Доброволци откликнаха, за да съберем пари и да изпратим медикаменти към бедстващите райони. На този етап не ми е известно да е идвала официална помощ от България. Колкото до БЧК, те още с началото на войната ги видях с очите си – как реагираха. Доста критичен съм към тях и техния председател, та чак не ми е удобно да изразя критичността си с думите, които заслужават. Ще ви разкажа само една случка с БЧК. Три седмици след началото на войната, когато аз се прибирах с бежанци към България и возех жена с деца, едно от които с дихателни проблеми и имаше нужда от медицинска помощ. На границата между Румъния и България чакаме. Виждам, че до тоалетните има някакво чадърче, под което дават чай. Отивам да им купя чай и когато се приближих, разбрах, че под това чадърче се намира БЧК с чай. Там разговарях с едно момченце, което представляваше БЧК. Начинът, по-който той се отнасяше към бежанците и проблема с войната, както и как говореше за украинците, меко казано, ме смути. Цялата тази картина с чадърчето с чай, лошото отношение към бежанците от страна на това момче само ми показа колко незаинтересовани са от БЧК, защото вече бях видял и в Румъния, и в Словакия хората от Червения кръст какво правят за бягащите от войната украинци, каква организация имаха и какви усилия влагаха. А нашите с едно чадърче, до тоалетни и раздават чай."

Защо така се случва у нас

"Със сигурност това не са случайни събития у нас. От отношението на БЧК към бежанците до ръста на "Възраждане". Това на мен ми се вижда като доста добре режисиран сюжет, в който се виждат добре построени случки, които явно някой предизвиква. "Възраждане" са със сигурност много сериозен играч в този сюжет – да се налагат наративите на Кремъл в България и ежедневно тези наративи да бъдат във всички български медии. Това озлобяване на хората в България е само в тяхна полза, на "Възраждане", а и на руснаците, разбира се. Заради това изглеждаме постоянно неадекватни на това, което се случва. Дори не можем да помагаме като хората на Украйна. Това със сигурност са търсени ефекти."

Как могат да бъдат изпратени помощи за бедстващите от наводнението райони в Украйна, чуйте в звуковия файл.

Снимки – личен архив и Alex

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Абдулрахман Ал-Халиди

Каква ще е съдбата на саудитския дисидент Ал Халиди

В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..

обновено на 04.04.25 в 17:31
Маргарита Шурупова

Маргарита Шурупова: Сегашната Русия не може да съществува без война

България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..

публикувано на 04.04.25 в 16:50
Снимката е илюстративна

Съвети на адвоката: адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..

публикувано на 04.04.25 в 14:35

Глас, театър и смях – формулата на Милица Гладнишка

В рубриката ни "Разговорът" днес ни гостува една от най-пъстрите личности на българската сцена – Милица Гладнишка . Гласът ѝ е като магия, която може да носи едновременно сила и нежност, да води слушателя от дълбоките пластове на емоцията до експлозивни мигове на радост и свобода. В нейната музика и актьорска игра се преплитат..

обновено на 04.04.25 в 13:18

Как кризите водят до развитие в психологията и обществото?

На 4 април всяка година България отбелязва Деня на психолога – професия, която въпреки своето значение за психичното здраве и емоционалното благополучие на хората, често остава в сянката на ежедневието. Историята на този празник е любопитна и започва още през 1992 г., когато група студенти по психология, събрани на купон, решават да изберат 4..

обновено на 04.04.25 в 12:43