Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учените таксономи като застрашен вид

"Темповете, с които изчезват такносомите са по-бързи от тези, с които се развива молекулярната биология, и стигаме до парадокс, при който имаме насищане на научното поле с молекулярни биолози, които обаче не могат да различат един вид муха от друг и не са наясно как да прилагат молекулярните методи, защото не знаят кой вид изследват, просто защото им липсва метод. Очертава се сериозна необходимост от обучени таксономи, от хора, които ходят на терен, познават анатомията на животните и умеят да определят кой е видът, едва после вече в екип с молекулярните биолози, могат да надградят знанието, да изградят еволюционни хипотези или да се върви към консервационни, опазващи проекти", изтъква проф. Павел Стоев, директор на Националният природонаучен музей при БАН, единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и нежива природа.


Работата по събирането и съхраняването на научни колекции и експозиции в един природонаучен музей изисква отлично познаване на класификацията, затова обикновено в музеите работят най-добрите таксономи. Таксономичният процес е бавен и разпознаването, описването и наименоването на един вид може да отнеме години. Същевременно без таксономичното познание, наблюдението на видовете, борбата по опазване им и по съхранението на природата, би било доста трудно. А част от причините за недостига им е в изместването на акцента върху молекулярните и генетичните изследвания.

проф. Павел Стоев
Тъжна ли е професията на таксономите, които са сред първите,  регистриращи изчезването на даден вид или има и положителни тенденции като възстановяване на видове и дори откриване на нови - разказва проф. Стоев.


За първи път тази година Националният природо-научен музей ще участва на фестивала "Пловдив чете" на 23 и 24 юни с представянето работилницата по палеоарт "Да нарисуваме велоцираптор" с Владимир Николов.
Ще бъде представена и книгата на Вл. Николов "Песента на титаните: история за динозаври" . В книгата Владимир Николов проследява всекидневието на учените и работата им по време на третата експедиция до Трънското находище на динозаври, провела се през 2020 година. Включени са биографични профили на участниците в експедицията и са описани методите, които използват, за да осветят историята, нашепвана им от древните кости през дълбините на времето.

В рамките на "Пловдив чете" ще бъде представено и и ново издание на книгата на Николай Боев "Докато пеят чучулигите". Изданието включва седемнадесет есета и авторовия предговор, публикувани в първото издание през 1971 г., към които е добавен и нов предговор от редактора, проф. д.б.н. Златозар Боев, син на автора. В него той отбелязва с удивление, че и след половин век "идеите в тези кратки, пропити с любов към природата разкази са актуални и днес, въпреки няколкото ни нови и по-широкообхватни природозащитни закони, въпреки "Натура 2000", двете издания на Червената ни книга, значително разширената ни мрежа от национални паркове и природни резервати, и дузината университети, обучаващи студенти в опазването на природата…".

Снимки: Зорница Гъркова, БГНЕС

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Обучение по ненасилствена комуникация организира сдружение "Образователна общност – Варна"

Ненасилствената комуникация, известна още като "език на сърцето", "състрадателен език", "жирафски език" е модел на общуване, който позволява да се свързваме със себе си и с другите, разбирайки и откликвайки на емоционалните си потребности. Прилагането му в личния живот, деловите взаимоотношения и особено в сфери като образованието дава забележителни..

публикувано на 28.06.24 в 13:12
Иван Держански (вляво) и Любомир Златков

Как България стана номер едно в математическата лингвистика?

"Лингвистиката прави много мостове, между които и този компютър - човек, ние говорим за едно семейство от науки, които се развиват от няколко хиляди години, като математическата лингвистика се занимава с изучаването на езика, като част от света и действителността.  Лингвистиката е наука, която отговаря на въпроси като – как е възникнал..

публикувано на 28.06.24 в 10:54
Проф. Андрю Коутс

Проф. Андрю Коутс за изследването на слънчевата система

В Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" се състоя научнопопулярна лекция на тема "Изследване на слънчевата система" на проф. Андрю Коутс – физик от Университетския колеж в Лондон, Великобритания. Лекцията е част от четвъртото издание на фестивала "Ало, космос! Говори България", организиран от Атлантическия клуб, Софийския университет, Българска академия..

публикувано на 28.06.24 в 09:40
Камен Тодоринчев, Мариана Борукова, Цвета Николова и Диана Банчева

Лятото на отборите от Спешъл Олимпикс, България

Преди 30 години и у нас стартира Програмата на Спешъл Олимпикс. От тогава хората с интелектуални затруднения в България имат възможност целогодишно да спортуват и да се състезават в различни спортове. Многобройни са успехите на нашите атлети от различни състезания. В началото на м. юни женският ни отбор победи отборите на Сърбия, Босна и Херцеговина..

публикувано на 27.06.24 в 12:50

Футболът като история и култура

Европейското първенство по футбол е в разгара си, в САЩ протичат мачовете от "Копа Американа" – светът е футбол, ако и да няма Мондиал. Тази планетарна обсебеност обаче си има корени – истории, които е добре да знаем и да разказваме. Защото футболът не е единствено спорт, футболът е и културно явление, което има нужда да бъде разисквано и..

публикувано на 26.06.24 в 17:35