Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учените таксономи като застрашен вид

"Темповете, с които изчезват такносомите са по-бързи от тези, с които се развива молекулярната биология, и стигаме до парадокс, при който имаме насищане на научното поле с молекулярни биолози, които обаче не могат да различат един вид муха от друг и не са наясно как да прилагат молекулярните методи, защото не знаят кой вид изследват, просто защото им липсва метод. Очертава се сериозна необходимост от обучени таксономи, от хора, които ходят на терен, познават анатомията на животните и умеят да определят кой е видът, едва после вече в екип с молекулярните биолози, могат да надградят знанието, да изградят еволюционни хипотези или да се върви към консервационни, опазващи проекти", изтъква проф. Павел Стоев, директор на Националният природонаучен музей при БАН, единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и нежива природа.


Работата по събирането и съхраняването на научни колекции и експозиции в един природонаучен музей изисква отлично познаване на класификацията, затова обикновено в музеите работят най-добрите таксономи. Таксономичният процес е бавен и разпознаването, описването и наименоването на един вид може да отнеме години. Същевременно без таксономичното познание, наблюдението на видовете, борбата по опазване им и по съхранението на природата, би било доста трудно. А част от причините за недостига им е в изместването на акцента върху молекулярните и генетичните изследвания.

проф. Павел Стоев
Тъжна ли е професията на таксономите, които са сред първите,  регистриращи изчезването на даден вид или има и положителни тенденции като възстановяване на видове и дори откриване на нови - разказва проф. Стоев.


За първи път тази година Националният природо-научен музей ще участва на фестивала "Пловдив чете" на 23 и 24 юни с представянето работилницата по палеоарт "Да нарисуваме велоцираптор" с Владимир Николов.
Ще бъде представена и книгата на Вл. Николов "Песента на титаните: история за динозаври" . В книгата Владимир Николов проследява всекидневието на учените и работата им по време на третата експедиция до Трънското находище на динозаври, провела се през 2020 година. Включени са биографични профили на участниците в експедицията и са описани методите, които използват, за да осветят историята, нашепвана им от древните кости през дълбините на времето.

В рамките на "Пловдив чете" ще бъде представено и и ново издание на книгата на Николай Боев "Докато пеят чучулигите". Изданието включва седемнадесет есета и авторовия предговор, публикувани в първото издание през 1971 г., към които е добавен и нов предговор от редактора, проф. д.б.н. Златозар Боев, син на автора. В него той отбелязва с удивление, че и след половин век "идеите в тези кратки, пропити с любов към природата разкази са актуални и днес, въпреки няколкото ни нови и по-широкообхватни природозащитни закони, въпреки "Натура 2000", двете издания на Червената ни книга, значително разширената ни мрежа от национални паркове и природни резервати, и дузината университети, обучаващи студенти в опазването на природата…".

Снимки: Зорница Гъркова, БГНЕС

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42