Дори когато човек греши в любовта, то не е от нелюбов. И пиесата на Дънкан Макмилан "Дишай" обрисува това с "разговор, който продължава цял живот". Режисьор на постановката, която има няколко номинации за "Аскеер", е Марий Росен. По негови думи "Дишай" всъщност е последният разговор, който ни е останал. Разговор, който започва с "бебе" и завършва с "обичам те".
Двама млади, абсолютни представители на модерните европейци, се обичат и искат естественото развитие в едни любовни отношения – дете. Но тук човешкият ум си казва думата: прекалено много мисли за живота и бъдещето на света; за планетата, която обитаваме, и нейните катастрофи; за другите, от които сме част, но които са и повече, и по-малко от нас; за това как се живее в една постоянна тревога от близкия край; за продължаването на човешкия род, който се нуждае от спасители.
Ами въпросите от типа на: достатъчно добри хора ли сме, за да имаме дете, или – как и какво ще кажем на нашите, вашите, света? Живее ли ни се, или всъщност смисълът на живота е в това да сме двама?
Мисли, които ни задушават, вместо просто да ги зарежем и да действаме. Тогава пък животът е само един миг и този миг ни се иска да е единствено наш.
Смъртта също намира място в този разговор, но за това трябва да гледате пиесата. В нея участват Бойко Кръстанов и Елена Телбис. Тях можете да чуете в звуковия файл. "Какво се случва" ги срещна след "Дишай" на театралното "Варненско лято" 2023.
Снимка – Театрална работилница "Сфумато"
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Фотографии и архитектурни планове на незаконни постройки по покривите на високите сгради в Хонконг показват в проекта "Портрети отвисоко" Руфина Ву и Щефан Канъм. Експозицията е в столичната галерия "Синтезис". Архитектурните планове са начертани от Руфина Ву, която е архитект, родена е в Хонконг и често превръща в изкуство собствените си наблюдения..
Боян Тончев е журналист, писател и сценарист. Той е възпитаник на Софийския университет, където е завършил философия. Работил е като сценарист в телевизионното предаване "Господари на ефира", бил е и редактор в "Дневник". В момента работи за "Свободна Европа". Автор е на сборниците с разкази "Безкраен свършек на света", "Животът като следобедна дрямка"..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg