В настоящата година мотото на 10 юни – Деня на културното и природно наследство на Китай е "Опазване и използване на културното наследство, увереност и самоусилване в културата". В списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство, от 1985 г. до сега са вписани 56 обекта на материалното и повече от 40 обекта на нематериалното наследство на Китай, класирайки се на първо място в света с исторически паметници, като добре познатата Велика китайска стена, Забраненият град, Теракотената армия и още много други.
Китайците и самата държава се отнасят с голяма почит и загриженост към своето недвижимо и движимо културно наследство и природно богатство. По повод празника в студиото гостува г-жа Дай Ин, аташе в посолството на Китайската народна република в София. Още в началото на разговора тя сподели как се възприема този ден от нейните сънародници.
"С подкрепата на Министерството на културата и туризма на Китай, в цялата страна ще се реализират 9800 дейности – изложби, посещения на музеи, лекции за културни знания и художествени представления – чиято цел е да се привлече вниманието на повече хора към богатото нематериално и природно наследство и към практиките за тяхното опазване.
Ю Джиан, един реставратор на китайски културни реликви, веднъж каза: "Ако искате да знаете десетилетия история, можете да гледате стари филми; ако искате да знаете стотици години история, можете да се консултирате с книги; но ако искаме да разберем хилядолетна история, можем да намерим отговори само в културните реликви."
Именно благодарение на съществуването на културното наследство можем да надникнем в истината на историята и да докоснем пулса на развитието на цивилизацията. Независимо дали става дума за бронзов фрагмент в Китай или Тракийско злато в България, всички те са поверени на човешкото въображение и паметта на историята, а също така носят нашето страхопочитание и уважение към човешката цивилизация."
В Китай има много музеи, които обхващат неизброими ценни реликви – Китайски музей на финансите, Китайски национален филмов музей, Музей на динозаврите, Китайски музей на чая, Китайски национален музей на коприната и много други… Едни от най-интересните са Националния исторически музеи и музеят Гугун-Забраненият град. За разлика от някои музеи, Забраненият град не само има голяма колекция културни ценности, но и самият архитектурен комплекс на сградите е впечатляващ. Забраненият град е единственият запазен древен град-дворец – най-големият добре запазен древен дворцов комплекс с най-голямата съществуваща застроена база в света, разполагащ с обща колекция от около 2 милиона експонати за двете династии Мин и Цин.
За мястото и ролята на китайските музеи, в концепцията за опазването и популяризирането на културното наследство, г-жа Дай Ин подчерта следното: "Мисля, че музеите са като вселена или дворец за всеки, който обожава културата. Все още си спомням когато посещавах музеи като малко дете. Всеки път, когато гледах различна изложба, имах чувството, че пътувам във времето, сякаш всеки експонат можеше да говори и да ми разкаже историята си и културни конотации, които носи. Много се радвам да видя, че през последните години обществените музеи в Китай постигнаха много постижения в управлението, експозиция, дигитализацията и т.н. и най-важното е, че всички те са безплатни и отворени на публика."
По време на разговора, научихме и за две интересни събития в столицата, които се организират по повод Деня на културното и природно наследство на Китай. На 24 и 25 юни на езерото в Панчарево ще се организира Фестивал на Драконовите лодки, а на 26 юни в Китайския културен център, ще се проведе международната музейна конференция "Културното наследство на Китай. Музеите на бъдещето."
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg