Има спектакли, които ти засядат като бучка в гърлото и се чудиш откъде ти е дошло. А в същото време много добре знаеш, защото ти говорят или за нещо до болка познато, към което никога повече не искаш, а и нямаш сили да се завърнеш, или за нещо, за което само си слушал и изпитваш ужас, че може да те сполети. Да се превърне в новата ти реалност. Подобно чувство оставя "Ботушът" у хората – удря ги с бърз ритник, а после ги гледа как се давят в изтезанието си.
Постановката на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" е под режисурата на Стоян Радев Ге. К. и в нея участват четирима актьори – Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов. Четиримата, които ни връщат назад, за да разберем защо не можем да тръгнем напред. Защо все се пренареждаме и все няма ред.
Пиесата е дело на Лило Петров и както той пише – разказва за времето, когато площадите бяха преизпълнени с народ, който скандираше "45 години стигат" и пееше "Комунизмът си отива, спете спокойно, деца", остана далеч назад; за убитите, измъчваните, изселените, репресираните; за неосъществените мечти и за повсеместното бездарие, обуто в ботуши.
Отново ли това ни чака? Отново ли ще пренебрегнем Бога, вместо да се завърнем към думите му?
Тези питания отекват в нас заради времето, в което живеем днес, и в което – изглежда – сме живели винаги. За тях обаче ще научите повече, ако гледате постановката, която беше част от програмата и на 31-вото "Варненско лято".
А в звуковия файл режисьорът Стоян Радев говори за това кога свършва възмездието и кога започва отмъщението. И изобщо има ли граница между тях, или едни му викат така, други – иначе.
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg