Как общува политическата и съдебната власт, това е основната тема от тази седмица. Важно е всички да научим какво е разделение на властите и коя е на водещо място. Политическата картина е гротескна след толкова много предсрочни избори, служебни правителства, които ни управляват, за мен това е като политически виц, коментира в интервю за БНР Яна Борисова, писателка и политолог.
"Не мисля, че някой може да се научи да бъде отговорен в политиката, ако той не е научен да бъде отговорен като човек“.
Тя коментира, че те не са политици в истинския смисъл на думата. Те не правят политика и не говорят за нея. Те говоря за интриги и клюки. Нивото, до което свеждат политиката, е изключително грозно. Това е едно махленско ниво.
Романът "Дали да“
В центъра на тази книга има една истинска история. Става въпрос за възрастна жена с "особени очи“. Това е родова история, която звучи като приказка. Очите в книгата са в състояние да говорят и трябва да бъдат чути. Яна Борисова е от онези писатели, които умеят да разказват истории и с лекота изгражда ярки визуални впечатления с фини думи и без прекалено наситена образност. В романа "Дали да" и двете героини Райна – майката и Стела – дъщерята имат "капка дъжд" в кехлибарените си очи.
"Тази капка е олицетворение на тъгата у човека, която може да те потопи или може да бъде толкова красива, че да те вдигне много на високо. Защото в тъгата човек черпи вдъхновение и пътят му тръгва нагоре“, споделя Яна Борисова.
Тя допълва, че е търсила провокацията, да накара хората да гледат в очите другите. Да се замислят за моментите, в които изпитват страх, да погледнат в очите.Книгата разказва за пътищата в живота.
Животът
"Моят живот е една мъчнотия. Бутам го като Сизифов камък", казва още писателката. Преди няколко години Яна Борисова преживява автомобилна катастрофа и въпреки притесненията на лекари дали ще оцелее, тя е тук – твори своите книги, разказва житейски истории, които стигат до дълбините на сърцето на читателите. Всеки учи своя урок, за да го види накрая."
Благодарностите
"Благодарностите са към моите баби, които са ми чели приказки, когато съм била дете. Към хората, които са ми готвили храна, защото храната е любов. Това, на първо място, е майка ми, която е изключителен готвач. Благодарностите са и към редактора Живко Парушев, който ме научи да обичам книгите. Той ми е бил и учител по литература", казва още писателката.
Благодарностите са и към Богдан Спасов, който нарисува корицата на книгата "Дали да".
Посланието
"Сълзите Стела са солта на живота. Сладкият живот иска само да го поръсиш със захар, а вкусният, Боже колко сол обича и горчивината по повърхността си, и лютото в сърцевината си. Старостта за Стела никога не сладка, тя е пиперлива, за това те гори. И знаеш ли какво, плачи щом сълзите ти напират. Плачат тези, които могат да си позволят за бъдат човеци. На всички останали им стига и едничката глупава радост“, така завършва новата книга на Яна Борисова.
"Ще повярвам на нашите политици, когато ги видя да плачат“, ето така писателката се връща към началото на разговора.
Цялото интервю с Яна Борисова можете да чуете от звуковия файл.
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Фотографии и архитектурни планове на незаконни постройки по покривите на високите сгради в Хонконг показват в проекта "Портрети отвисоко" Руфина Ву и Щефан Канъм. Експозицията е в столичната галерия "Синтезис". Архитектурните планове са начертани от Руфина Ву, която е архитект, родена е в Хонконг и често превръща в изкуство собствените си наблюдения..
Боян Тончев е журналист, писател и сценарист. Той е възпитаник на Софийския университет, където е завършил философия. Работил е като сценарист в телевизионното предаване "Господари на ефира", бил е и редактор в "Дневник". В момента работи за "Свободна Европа". Автор е на сборниците с разкази "Безкраен свършек на света", "Животът като следобедна дрямка"..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg