На 18 май отбелязваме Международния ден на музеите, честван за първи път преди повече от 40 години. Целта на празника е да се повиши информираността и ролята на музеите в обществото, защото музеите са важно средство за културен обмен, обогатяване на културите и развитие на взаимно разбирателство и сътрудничество между народите.
През 1978 г. за първи път се чества Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ генерална конференция на Международния съвет на музеите. Думата "музей" идва от латинската дума "museum", която е от гръцки произход и произлиза от "mouseion". "Mouseion" било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.
В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.
В интервю за БНР д-р Илия Вълев, гл. ас. в Етнографския музей при Института по етнология и фолклористика на БАН, коментира ролята и важността на музеите в настоящето.
Според него сме загубили своите идеали и идентичност, той смята, че по тази причина хората са започнали да търсят тази идентичност в историята и в националните ни герои. По думите му загубата на идентичност може да се дължи на динамичната съвременност, а може и на наличието на няколко кризи, които имаме не само в България, но и в световен мащаб. “Търсим идеала, но все още се лутаме“, казва той.
“Музеите са място, където част от нашата памет и идентичност се съхраняват“, казва д-р Вълев. В предаването той споделя и това, че финансирането им не е достатъчно, за да могат да реализират пълния си потенциал. Често музеите трябва да правят компромиси и да спестяват от нещата, които трябва да направят, за да разкажат музейната история в цялата пълнота на събитието.
Един от проблемите, свързани с употребата на историята, е крайният национализъм. Той води до изкривяване на историята и злоупотреби с исторически факти. Д-р Вълев посочва, че често срещаме доста "лаическо" интерпретиране на историята.
“Историята показва грешките, които сме правили в миналото. Важно е да се стремим да не ги повтаряме. Музеите ни предоставят възможността да се сближим с историята и да се научим от нея. Те са място, където можем да се впишем в по-голямата картина на човешкото развитие“, посочва той в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..
Благотворителният базар "Купи книга, дари надежда" ще бъде проведен днес, между 10:00 и 17:00 ч ., в централното фоайе на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Събитието се организира от Студентския съвет при Алма матер, а събраните средства ще бъдат дарени на училище за деца в неравностойно положение в търновското село..
Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена. Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..
За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..
На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
На трети април независимата платформата ПУК и Гьоте институт организират поп-ъп изложба с книгите, номинирани за Dummy Award – една от най-важните..
"Младежки Литературен вестник" е нова и обещаваща инициатива, която събира млади хора, за да творят и да изразяват своите възприятия за съвременната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
