Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гл. ас. Симеон Матев: Защита на бъдещето или каква планета ще оставим?

| обновено на 15.05.23 в 11:51
Снимка: Pixabay

Световният ден на климата, отбелязван на 15 май, насочва вниманието към изменението на климата и усилията на човечеството да намали въздействието му.

Човекът играе роля в климатичните промени чрез своята дейност. Затоплянето води до екстремни явления. Спирането на дейността може да помогне на Земята да компенсира промените. Бъдещето на планетата зависи от нас!

Разговорът с гл. ас. Симеон Матев, специалист по климатология и изменение на климата, в предаването "Нашият ден" разкрива важното предизвикателство за човечеството, а именно “Каква планета ще оставим на следващите поколения“.

Припомняйки, че нашата планета е в етап на развитие, която предлага най-добрите условия за човешкия живот, гл. ас. Матев изразява надеждата си, че следващите поколения ще продължат да живеят в същата обстановка. Отделно, той подчертава, че едва в последните 200 хил. години нашата планета се е превърнала в подходящо място за развитие на цивилизацията.

Въпреки това специалистът посочва, че цената на нашето благополучие е взимането на ресурси от земята, водещо до промени, които наблюдаваме ежедневно. По думите му причините за климатичните промени се класифицират в две големи групи – природни и антропогенни, като взаимодействието между тях формира съвременния климат.

В предаването специалистът подчертава още, че възможността да спрем промените на планетата и да осигурим благоприятно бъдеще за следващите поколения зависи и от нашите действия и начин на живот.

Матев посочва също, че в природните фактори, които влияят на климатичните промени, влизат редица явления като отстоянието на Земята от Слънцето, наклона на земната ос и притока на слънчева радиация от Слънцето. Тези факти се повтарят в определени интервали и в голяма степен определят периодите на затопляне и застудяване на планетата.

“Към тях трябва да добавим и вулканичните изригвания, движението на континенталните плочи, формата на континентите и други фактори“, посочва той.

“В медийното пространство в последните години голямо внимание се отдава на антропогенните фактори, свързани с дейността на човека. Човечеството има стремеж да живее по-добре, което изисква използване на ресурси от планетата. Важно е да се осъзнае, че в продължение на милиони години планетата е натрупвала парникови газове от ресурсите, които в момента използваме. Когато горим течни и твърди горива, изхвърляме тези газове в атмосферата и така усилваме парниковия ефект. Това води до повишаване на температурите и до по-често появяващи се екстремни климатични явления. Въпросът как можем да спрем покачването на температурите е сложен“, твърди той.

Според него е възможно температурите да се повишават дори и без дейността на човека, но акцентира върху това, че нашата дейност усилва затоплянето.

По думите на гл. ас. Матев, ако успеем да ограничим човешкия фактор, температурите може да не спрат незабавно да се покачват, но ще “помогнем на Земята да активира своите компенсаторни механизми“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За семейството с любов

В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..

публикувано на 23.11.24 в 13:04

Сталийска махала – между миналото и бъдещето

Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..

публикувано на 23.11.24 в 11:05
Ирина Морозовская

Ирина Морозовская: Моята одеска война е обикновена

В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса –  най-големия  черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..

публикувано на 23.11.24 в 08:50
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40