На 14 май в Турция ще се проведат президентски и парламентарни избори. Резултатът от този вот ще е решаващ за бъдещия модел на управление на страната и дали тя ще продължи да бъде президентска република. Според последните социологически проучвания се очертава сигурен балотаж между действащия президент Реджеп Ердоган и кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу.
В ефира на “Нашият ден“ журналистката Нахиде Дениз, дългогодишен кореспондент на БТА в Турция, разкрива важността и значението на предстоящите избори в страната, които се очакват да определят нейното бъдещето. В предаването Дениз набляга на факта, че тези избори са от решаващо значение не само за икономиката и политиката на Турция, но и за международните отношения.
Според нея страната притежава висока стратегическа стойност и демокрацията в нея играе ролята на модел за други географски региони. Според Дениз, функционирането на демократичния процес в Турция е от съществено значение за света като цяло.
Избирателната база в Турция е огромна, около 64 млн. граждани се очаква да гласуват на изборите, като от тях 5,5 млн. са млади хора. Това представлява възможност за турските гласоподаватели да дадат отговор на въпросите, които влияят на бъдещето на тяхната страна.
Тя коментира още, че едно от основните предизвикателства, пред които се изправят турските избиратели, е решението дали да продължат с 20-годишното управление на Ердоган, или да подкрепят обещанията за промяна, които опозицията предлага.
“Шест различни партии от различни политически аспекти се обединиха с цел да променят политическата система в Турция - от президентска към парламентарна форма на управление“, посочва Дениз.
В интервю за БНР журналистката отбелязва, че предстоящите избори ще представляват противоборство между две системи и два мирогледа. Интересът към тях е сравним с този преди 20 години.
“През тези години Турция постигна много успехи, но има един друг момент, който вече е много назрял, че турците горещо желаят промяна“, твърди още Нахиде Дениз.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл
Ана-Мария и Катерина Андрееви са български сестри, родени и израснали в Америка, които правят избора да живеят в България. Те създават инициативата "ЗаВръщане в България" , която определят като общност, чиято мисия е да улесни завръщането на българите от чужбина. "Бихме искали да създадем ресурс за хора, които живеят в чужбина, да им е обяснено..
Учени от България успешно разработиха прототип на човешка кожа, който има потенциала да подпомогне научните изследвания в областта на стареенето и дълголетието. Ръководител на тази иновативна разработка е проф. д-р Милен Георгиев, който оглавява отдела по "Растителна клетъчна биотехнология" в Центъра по растителна системна биология и биотехнология. В..
Театърът е мощен инструмент за социална промяна, който може да играе ключова роля в активизирането на гражданските действия за по-устойчив начин на живот. Чрез театрални техники и похвати може да се повиши осведомеността относно важни екологични проблеми, като изменението на климата и биоразнообразието, и да се вдъхнови публиката да предприеме..
В София се проведе медийно събитие по повод Световния ден на зрението. Като част от формата "Пощенска кутия за приказки" Гери Турийска, Дарин Ангелов и Камен Алипиев пресъздадоха вдъхновяващи истории на пациенти, а специалисти споделиха предизвикателствата и възможностите в областта на очното здраве. Ден преди Световния ден на зрението , който..
Форум за мозъчните заболявания се провежда днес (9 октомври) в столицата. Организатор на събитието е фондация "Съвет за мозъчно здраве", с чийто председател проф. Д-р Николай Габровски разговаряме в Lege Artis. Мозъчните заболявания обхващат широк спектър от диагнози в три медицински специалности – неврология, неврохирургия и психиатрия ,..
На 9 октомври от 18.30 часа в кино "Одеон" документалния филм "Черказки хроники" за живота и творчеството на българския автор Йордан Радичков ще даде..
Нура Минт Сеймали , златният глас на Мавритания, световноизвестната майсторка на "ардин" ( западноафриканска арфа от рода на "кора"-та и "камале..
От последните 10-15 години насам, живеем във време, в което повечето хора по света страдат не от недостиг на храна, а от прекаляване с нея. Свикнахме на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg