Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

“Демократичен дефицит“ или защо Брюксел изглежда далече?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 8 май е отбелязван денят на капитулацията на Германия през 1945 г. Този ден е празнуван от бившите Съюзници в Западна Европа и САЩ, но не и от Русия и повечето бивши републики на СССР, където денят на капитулацията на Германия се отбелязва на 9 май поради разликата в часовете и усложнената процедура по капитулацията. Късно вечерта на 8 май 1945 г. окончателно влиза в сила подписаната на 7 май капитулация на Третия райх.

През 1950 г. европейските страни се опитват да преодолеят нанесените от Втората световна война поражения. За да избегнат друга война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана между историческите съперници като Франция и Германия, би направило войната "не само немислима, но и практически невъзможна", както става ясно от Декларацията на Шуман.

На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася "Декларацията на Шуман", с която предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички. 

Доц. Иван Стойнев, преподавател по право на Европейския съюз, каза в интервю за предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев", че в основата на идеята за Европейския съюз стои не само идеята за обединяване на едно производство, което в годините се е случвало нееднократно, но идеята е то да бъде подчинено на една наднационална цел за мирно сътрудничество между държавите на континента.

Той посочи също, че двата празника – Деня на победата и Деня на Европа - не са взаимоизключващи се, “тъй като нямаше да има Ден на Европа, без победата на фашистка Германия“.

В предаването доц. Стойнев сподели, че въпросът за т. нар. "демократичен дефицит", т.е. невъзможността на гражданите да видят реално европейските достижения, се задава от доста време и не е само българска тенденция.

Той обясни, че съществува и друга тенденция, която подсилва усещането за дефицит, а именно – “опитът на националните правителства, когато трябва да предприемат тежки реформи, да измиват ръцете си с Брюксел“. “Тези политици не си дават сметка, че рушат нещо, което е градено от политиците 70 години преди тях“, заяви той.

В ефира на “Нашият ден“ доц. Стойнев посочи още, че първата стъпка към преодоляване на дефицита е националните политици да си направят ясно равносметка, че тяхното поведение е част това, че Брюксел е невидим за гражданите на ЕС.

Според него втората причина за т.нар “демократичен дефицит“ е фактът, че Брюксел е започнал да говори на език, който е неразбираем.

“Може би това, което ни липсва, е следващият голям проект на европейската интеграция. Иска ми се в следващите избори за Европейски парламент да чуем една нова визия, накъде ще се развива европейската интеграция в следващите години“, казва той в интервю за БНР.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За семейството с любов

В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..

публикувано на 23.11.24 в 13:04

Сталийска махала – между миналото и бъдещето

Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..

публикувано на 23.11.24 в 11:05
Ирина Морозовская

Ирина Морозовская: Моята одеска война е обикновена

В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса –  най-големия  черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..

публикувано на 23.11.24 в 08:50
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40