Какво знаем за деня на труда и международна работническа солидарност?

Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. , според исторически сведения. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година. Държавата отбелязва Първи май с тържествени манифестации в цялата страна, които се провеждат на централния площад на почти всяко населено място.

И след края на комунистическия режим през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви.

Първи исторически сведения в световен мащаб са от 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. 

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден".

Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците.

Първи май е уникална дата в българската и човешката история по отношение на официалното ѝ отбелязване. Тя някак премивана през времето. През политическите, икономическите управления и остава може би в най-масовото ѝ възприятие като свързана с труда, без който цивилизацията  няма движение напред. Но и правата на работниците, синдикалните работници, които се занимават със защитата им. Както и всички нормативни актове, които регулират трудово-правните въпроси на работници и служители.

Чуйте повече в звуковия файл