В последните години темата за 4-дневната работна седмица става все по-актуална. Въпросът е дали работата на по-малко часове може да подобри баланса между личния и работния живот, да намали стреса и да доведе до по-добро здраве на работното място. Това е особено важно в светлината на факта, че много хора днес работят много повече от стандартните 40 часа на седмица, което може да има неблагоприятни последици за здравето им и личния им живот.
Някои държави, като Великобритания, са внедрили 4-дневната работна седмица като експеримент. Тези, които подкрепят 4-дневната работна седмица, твърдят, че това може да доведе до по-добър баланс между личния и работния живот. Те смятат, че работниците ще имат повече време за себе си, за да се занимават с хобита, да се развиват личностно и да си почиват. Освен това според тях по-малко часове на работа може да намали броя на болничните и трудовите злополуки.
Въпреки това, има и хора, които считат, че 4-дневната работна седмица е непрактична и че за четири дни не може да се свърши толкова много работа, колкото за пет или шест.
Кристиян Иванов е млад работещ човек. Според него за четири дни не може да се свърши необходимото количество работа:
“Не одобрявам 4-дневната работна седмица, защото за четири дни не може да се свърши чак толкова много работа. Ако работите по 10 часа четири пъти в седмицата, това са 40 часа, които са минимум по закон, които трябва да работи всеки един човек, така че не е толкова голям проблем“.
Относно възможността за по-дълга почивка той казва:
“Това не е приложимо в България, защото повечето хора работят на договори, на които пише, че работят осем часа, а те всъщност работят 12. Аз винаги имам работа, независимо колко време е работната ми седмица“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg