Вече е факт докладът, който се явява първият опит за систематичен обзор и анализ на правната практика по стратегически дела срещу публично участие (SLAPP), насочени срещу журналисти и граждански активисти в България за периода 2000 г. – март 2023 г. Инициативата е част от проект, изпълняван в партньорство между Асоциация на европейските журналисти - България и Фондация "Антикорупционен фонд" с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България.
Докладът включва анализ и коментар на практиката на българските съдилища по 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, които носят белези на SLAPP за последните 20 години, както и три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България по случаи с елементи на SLAPP.
Анализът дава отговор на въпросите:
· Какъв тип са SLAPP делата в България – наказателни, граждански, други?
· Какви стратегии се използват от ищците по делата, за да постигнат целите си да заглушат критичните журналистически гласове?
· С какви решения излиза съдът по стратегически дела и на какво основание?
· Успяват ли SLAPP делата в България да постигнат стратегическите си цели?
· Какви мерки има на разположение гражданското общество и независимите медии, за да противодействат на стратегическите дела за сплашване?
В "Мрежата" адв. Лора Георгиева и София Желева, автори на доклада, коментираха темите в него.
Свободата на словото като предизвикателство
Лора Георгиева: "Това, което виждаме като практика в България, е, че нещата се случват паралелно, т.е. от една страна, имаме класическият пример за SLAPP дела, което означава заведено производство в съда за обида и клевета, за накърнено име, претърпени репутационни вреди, от една страна, от друга страна обаче, виждаме и такива кампании като тази срещу Венелина Попова през 2020 година, през 2021 година срещу Николай Стоянов, т.е. това не е изолирано явление за съжаление. В доклада се опитахме да погледнем SLAPP дела не толкова конкретно и не толкова в тесен смисъл, а да ги разгледаме на фона на цялостната медийна среда, която в България, ние така считаме, е изключително уязвима и това не е само наше впечатление. Това е отбелязано и в докладите на ЕС, такива са и докладите на "Репортери без граници". В България постигането на свобода на словото все още остава като предизвикателство и напоследък, нещо, което наблюдаваме да зачестява, са не само такива кампании, като тази на Венелина Попова, които са срещу конкретни публикации, но и системно използване на реч на омразата срещу журналисти и активисти, което е още един притеснителен елемент от българската медийна среда."
Да спрем ли да критикуваме
София Желева: "Беше голямо предизвикателство да съберем данни и информация за такива дела, т.е. тези 65 производства, тези, до които успяхме да достигнем, са красноречив пример за ситуацията в България. Положителното от анализа е, че в голяма част от случаите производствата приключват в полза на страните, срещу които са заведени – журналисти, медии, граждански активисти, най-честите обекти на SLAPP. Въпреки това тези малко случаи, които приключват негативно за тях, са изключително важни и това е притеснително явление, защото реално в тези случаи българският съд е преценил, че журналистът, медията, гражданският активист неправомерно си е служил със своя глас, критикувайки дадена личност, власт и т.н."
Как се отразяват SLAPP делата и очернящите кампании срещу журналисти и медии? Колко дълго в годините продължават тези дела? Кога да осветляваш истината се превръща в страх и автоцензура? Работи ли ЕК върху сериозно законодателство, което може да защити журналистите и гражданските активисти? Дали всяко дело срещу журналист и медия е дело-шамар? Делата-шамари спирачки ли са за демократичното развитие на обществото?
И на тези въпроси можете да получите отговор в следващия звуков файл, както и да си припомните историите на разследващите журналисти Венелина Попова и Николай Стайков.
Снимка – Диляна Трачева, БНР
Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ беше Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни..
Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" представяме репортаж от лекцията на проф. Джон Брок, озаглавена "Ритъмът на Земята". Тази лекция е част от фестивала "Столица/Литература", организиран от Фондация "Елизабет Костова". Темата на лекцията се фокусира върху промените в химическия състав на атмосферата през последните десетилетия и..
В рубриката "Епизоди от живота" гл. асистент д-р Стефан Марков от СУ "Св. Климент Охридски" и от Института по философия и социология при БАН, автор на новоизлязлата книга "Алгоритми на заблудата", разказва какво представлява фалшивата информация в епохата на постистина. В предаването "Нашият ден" той предоставя ценни насоки за предпазване от..
Фифика Георгиева завършва актьорско майсторство за куклен театър и известно време животът ѝ е тясно свързан с театъра, а сетне тя се посвещава поравно на театъра и на храната. Така е и днес, години по-късно, както в проектите ѝ за деца, така и в проектите ѝ за възрастни. За нея производството на сладка, лютеница и сладоледи е почивка от..
Тази година честваме 115 години от рождението на Димитър Димов – една енциклопедична личност, останала в общественото съзнание като литературен класик,..
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
"Раждавица Филм Фест" ще се проведе от 1 до 7 юли в кюстендилското село Раждавица. Организаторите на фестивала се надяват това събитие да се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg